автор: meiia

Когато Бог ми подари това богатство
или бедност в мигове като отсрочка:
да знам за края си в душата ми прораснал,
един единствен ден преди да сложи точка
на дните ми ,скрепени с тънък хоросан,
изпадащи безшумно от зида на живота...
Тогава ще те търся с целия си плам,
да ти призная,че без тебе бях самотна.
Да ти призная,че си бил за мен света,
във който нощем тайничко се връщах.
Че те обичах до полудата да ти се посветя
и в твоя сянка бавно,тихо се превръщах.
Един едничък ден за теб преди смъртта,
щом него Бог ми подари като отсрочка,
ще те открия,знам,дори накрай света,
за да ти се обрека в любов за вечност.
Тогава ще помоля Бог да сложи точката.