автор: esperanca

- Сто на двеста и едно!
- Предай.
- Обект “ Айтос 2512” аларма без рестор*! Втора аларма без рестор!
- Прието.

По график съм дежурна на Нова година. Поемам дежурството и на Коледа. Не празнувам по календар. Като ми е празник отвътре каня познати, колеги – никога не отказват. Работя с мъже. Научих много от мъжете. Мъжете в униформа. От въоръжените мъже научих за мъжете, за жените, за оръжията. Уважават ме, защото ги карам да празнуват извънредно. Малко са му празниците на българина, затова е зъл, не защото животът е труден.
Празничните дежурства са тежки. Престъпността и алкохолът не създават проблем. В изтрезвителното няма повече от един – двама старци. Пият, защото всичко си е отишло от тях: децата, животът. Пият, излизат навън и лягат на улицата. Прибираме ги на топло, да не замръзнат.
Самотата по празниците е опасна.От сам човек и дяволът бяга. Той знае какво е самотата. Изсмукала е душицата в човека и Бог си е излязъл от него. Какво да прави дяволът там, където Бог отсъства? Опасно нещо е човек , оставен сам на себе си.
Третият диод на пулта пред мен светва. Телефонът звънва в същия момент.
- Дежурен оперативен слуша.
- Явете се в К3!
- Прието.
К3 е трета клетка в карцера. Докарали са нарушителя от “Айтос 2512” – клон на една от десетките банки в града. Откакто построиха City Center сме на първо място в страната по брой на банки върху глава от населението. Докато токчетата ми чаткат по черно-бялата мозайка на коридора, се опитвам да отгатна кого ще срещна. Не е правилно , но винаги го правя, преди да надена маската на обучена кучка. Първо влизам аз, в доклада на сутринта няма да опиша “снетите показания”, а изготвения профил. Заставям се да не мисля за колегите, които ще влязат след мен.
Излъчвам високомерното превъзходство на тези, които стоят от добрата страна. Само дето погледът ми пропада в отвесните цепки, оградени от наситено сини ириси, на мястото на отсъстващите зеници. Обучените сетива веднага разпознават класата в расовото животно срещу мен. Пантера. Скулест череп, ограден от късо подстригана черна до блясък коса, по която се плъзгат белите до синьо, камшичени снопове на неоновата светлина и като рикоширали мълнии се стрелкат по ъглите. Аристократичната бяла кожа на лицето и изящните китки с тънка костна структура контрастират с черното на кашмирения панталон и подсилват мекотата на материята му.Онази част от душицата в мен, която не може да бъде опитомена, естетически се наслаждава на грациозно ситуираната фигура.Събраните дълги крака леко допират пода и всяка извивка на тялото излъчва стил. Красива.
Срещу мен спокойно седи жена. Отвесните цепки в очите и разполовяват кръглите орбити на зениците ми , по едно и също време разширяваме ноздри и всяка вдишва другата. То е като да срещнеш с поглед сродно същество. Все едно две животни от различни глутници кръстосват очи, всяко усеща и признава силата на другото, не се бият за територия, а продължават пътя си след като са се разпознали, защото знаят неща, които другите - не.
Мисълта за пясъчните въженца уголемява тревожно зениците ми. Това са дълги, двойно зашити ленти, пълни с пясък. Не оставят следи. Отвесните прави в очите и хващат тревогата ми и се разширяват до удължени ромбоиди, пълни с мрак. Наситеното синьо около тях се стопява в усмивка. От мрака изплуват убитите и деца. Родените – възпитани, уеднаквени , удобни за обществото. Неродените – от личните и загуби: на любовта, вярата, желанието за свобода, желанието за принадлежност, безсилието,безпотребността, гарантираната победа на смъртта.Самотата.
Пясъчните въженца и на мен ми стават смешни.

Хипнотизирана от белия екран, душата ми небайпасирала алармира: Без рестор. Изведнъж двете редици на мониторите около мен почервеняват. Седемстотин седемдесет и седем трансмитера рисково светват: Без рестор. Невъзстановени сигналите прекосяват площада, с новостроящата православна църква и се разбиват в скалите отсреща. Натрошена на хиляди малки парченца, тревогата се посипва върху замръзналото тяло на реката, със звън. Натежал от острите копия на ледените висулки, в които са се превърнали сигналите, ледът се пропуква и те потъват в тежката черна вода. Неспасени.
Вали тих, пухкав, празничен сняг на парцали. Покрива земята. Безразличен.

* аларма без рестор – невъзстановени, небайпасирали звукови или светлинни датчици, при които трансмитерите продължават да излъчват алармен сигнал; обектът остава червен, т.е. рисков.