автор: esoterica

Поредна нощ пирувам с демони, вампири.
Летя с отровени крила по ледени зефири.
О, нека черен плам душа да изгори,
сърце да се удави в кървави зари!

Отказвам да съм глупава и зла!
И отказът ми твърд – скала,
не ще ми позволи да се разложа.
В ковчег душата си не ще положа.

Отказвам истерично с писък ням
очи, сърце, надежди да предам.
Аз имам избор между хиляди съдби.
Сама насочвам моя кораб да лети.

Не искам вече да съм кръвопийца
и на детето в мен жестоката убийца.
О, аз мечтая вечер плахо само
как ще се облегна пак на твойто рамо.

Страна в страна опряна да пламти,
защото любовта ми само в тоз живот свети.
Сред злъчните тъми на моя свят
е само тя, която спира хора да умрат.