Когато ме докосваш, от очите ми
струи зора - без страх, наивно-бяла,
от дланите ти, ваещи чертите ми,
в несвяст потръпвам... дива, прималяла...
Със устните си, будещи снагата ми,
изтръгваш нежно вик, изригнал в мене...
Ела, вземи ме цяла... и душата ми,
дори и този вик да е последен.