автор: Anika

На баба ми

Не си отивай,остани!
За миг прощално съдбоносен.
Дай отсрочка.Утре си тръгни-
дочакай изгрева на светлината.

Не си отивай,докосни(поне)-
червената усмивка на зората,
разляла във лазура възторзи,мечти,
и пролетта на своя малък свят
открий сред тишината.

Не си отивай!И помни-
невидим пристан чака те в безкрая.
Далеч е,но откриеш ли го ти,
в два свята ще живееш,
не разбрала края...