автор: savana

Душата си продадох на безценица.
Припявах в хора на глупаците.
С горчиви думи ме замеряха,
онези дето никога не плачат.

Все по-тревожно в бъдещето гледам.
В къща на обесен за въже не се говори.
Пиша нотите на лебедова песен.
Пред мен небето всеки миг ще се отвори.

Не се страхувам в него да прекрача.
Следа от мен едва ли ще остане.
Дървото на живота свети в здрача,
а шумата е само за горене.