автор: Alisa

Без да се сбогувам, без да се сбогуваш.
Само във очите ми - ням въпрос без отговор.
Някой ме прегръщаше, беше пълнолуние,
беше мълчаливо, беше много опако.
Без да ме очакваш, без да те очаквам,
само зимен спомен с дъх на неизказано.
Тръгнах си и даже не изпуснах влака,
тръгнах си без сълзи и без обещания.
Просто като истина, бяло като зимата...
Вързах си душата с възел от предчувствия.
Тебе ще те има, мене ще ме има.
Другото е писъкът в скъсаните струни.
Другото е болката - тост за късни нощи,
няколко илюзии с попротрити лакти,
фактът, че ме има, и че дишам още,
и билет за всички закъснели влакове.