автор: milcho

Завчера внезапно открих,
във дървото си родо и словно,
страница, стих, като триптих,
и настроих се веднага писмовно.

Оказа се, че бил съм и внук,
не на кой да е, а на Чурулик-Тук,
като оня де, UK-великия Кук,
но наш, т.е. мил-роден кютук.

Замечтах се заплувах тогава,
по далечните южни морета,
и си казах, каквото да става,
ще започна да пиша куплети.

Акостирах на острова Пасха,
там във хижа със покрив - бамбук,
няма зима там, под палми задрасках,
записах какво става, в България, Тук.

После, нарамих овчарска торбичка,
и тръгнах по Пасха да скитам,
дано срещна чудо - Райската птичка,
та, да ми отвори и затвори очите...

И във миг, съзирам, дочувам,
зов на петли - кукуригане значи,
нима съм във село - сънувам
ли, или това са пак подсказвачи?

Наредени със взор във Кон Тики,
от време Оно - от как са билИ,
кукуригат и Слънцето тикат,
белокаменни, (Каменни!) наши, родни, петли!

Милчо КИРИЛОВ

15.09.2008 09:56 ЕЕТ София, ХемуС.