автор: valchebnica

Все още имам недоспани сънища.
Преглъщам жадно думи. И все питам.
Прегрели са ми жиците по съмнало.
Във смут изпадам. Дните си оплитам.

Прецеждам в полумрак полу-усмивка.
Бездействам в прегладнели времена.
Събирам почести. Редя честитки.
Сортирам от труда безплоден семена.

Такава съм. Недопораснала и сляпа.
Недооткрила истини. С полу-копнеж.
От тъмното страхът към мене драпа
и ме покрива летен полускреж.

И всеки следващ ден е полупразник -
сънувам сънища през обедния пек.
Измислям жадно думи – уж непразни.
Опитвам се да бъда Цял човек.