Не, не тръгвай, почакай душице.
Остани още малко със мен.
Ще налея вино да пречистим
и живота и спомена с теб.
Поживяхме със тебе сестрице,
малко трудно, но все пак добре.
Хайде пий, ще те гледам в очите,
там ще видя ли краят поне!?
Уморени сме вече душице,
то не беше живот и война,
без криле сме, но май че сме птици,
нека пием, без сълзи - сега.
Идва краят, дошъл е душице.
Във тунела ни води следа.
Да затвориме двама очите,
поплачи, ти си вече сама.