автор: milcho

Събудих се пак със поглед в тавана,
той всуе бе равен, латексов, бял, вечен,
слава богу, а смятах, че вече ме няма,
но дали съм станал, ей тъй, по-човечен?

Морето със обичта си ме изгори,
тен добих, а се пекох все по вечерно,
колко му било, някой да те покори,
само с две думи: аз съм Море и съм Черно!

Ти защо дойде каза, да се къпеш на плажа,
или да простираш по жиците жажда?
-Виж какво, няма какво друго (вече) да кажа,
и не ме питай, как, кога и защо съм се раждал.

Аз минах само да видя, как оттука изглежда,
как от тая страна светят, как мигат звездите,
интересно ми бе, как в това небе се процежда,
обич, смях, тъга, болка, гняв и сълзи в очите!
...
Събудих се пак, с поглед в тавана - няма,
нищо, Боже, нима на йота, не съм поумнял,
година стисках, сухите, двете, ръцете на мама,
чаках, плаках, по розов таван, а той пак оказа се черно-бял.

Милчо КИРИЛОВ

12.09.2008 09:53 ЕЕТ София, ХемуС.