на Ли
Кой би ги нарисувал тези
очи - кашмирени сълзи, изтегнали
снага в легло на меки скули
Две кротки стъпки на кошута
оставени преди подплашена
от себе си да търси себе си
далеч от двата сини извора
изгарящи на странник гърлото
тъй мамещи да ги напие
Небето на челото и притегля
ваятеля с очи и устни-четка
със цялата си нежност да разсеe
на облаците сивото, което
оглежда се, насища и прелива
и прави синьото дълбоко
пречупва в екзотична призма
очите се усмихват с тъжни устни
Под скулите незримо е за странника
Кой би те нарисувал..
Слепец, рисуващ с пръсти