Виждаш ли върбата?
Преви се е от старание
да преобърне погледа,
подскачащ като обло камъче
и заплитащ
концентрични страхове.
Преви се -
като храм.
Всъщност, не ни е нужен храм
за лов на вещици
и на илюзии.
Намиране е всичко.
И губене.
Посоката е дим,
от който залютява,
но става някак топло.
Седя до себе си
и се усмихвам.
Понякога е много лесно...
И не е от върбата.