автор: sandil

Бе стрелец! Бе ловец! И войник !
Бе летял и бе слизал на дъното той.
А го срещнах без крак, и гръбнака челик
бе пречупен- без рана, без бой.
Бе пречупен с невежа игла.
Разболян от бездарен лечител,
в инвалидна луксозна кола
царски жест на другаря дарител.

Окован за количката - клетка,
тъжно теглен от старец дратхар,
четри зими живя зад решетка,
сам на себе си - зъл тъмничар.

Аз го къпах в пожари от думи,
а как сухо се смееше той
и зареждаше чужди куршуми,
чужди ножове точи безброй.

Чужд му беше- на книга живота.
Бе висял на горящ парашут.
Бе се скитал- на четри посоки
върху ловни криле от барут.

Бе се гмуркал дълбоко. До дъното.
На гърди- като юнга матрос.
Бе извлякъл от бездната сънена
древна плячка от слонова кост.

А сега... в живо гниеща кожа.
Сухокрака саката съдба
в чашка водка да плува го сложи.
Да се гмурка във спирт -без крака.

-Стига! Не! Жалка истино гола,
като, курвенски сайт в интернет.
Аз съм мъж! И, ще сляза от стола!
Ако ще и - с краката напред!

И, той стана! Строши я! Решетката!
Непонятно за нашия ум.
Във съдбата! Във мъката! В клетката!
През сърцето си прати куршум.