автор: Agaq

Сънувах сън,
а в него ти.
Гласът ти ме зовеше от далече.
По клони тихи
вик лети -
оперен от криле на ято.
Сънувах ти ръцете-
мъжки
и хрипкавия тембър
(след напиване),
лудия ти смях в китарата
(налюбил хиляди жени преди умиране).
Сънувах ти очите -
4D,
ками пронизващи в петите,
в тях и небето трудно се побира...
(не случих на разпятие разцъфнало).
Коя съм аз?
Една светулка малка,
пробляснала в нощта без път.
Отивай си!
Преди да съм превърнала
светулката в иконата...
до теб.