автор: Pobeditel

По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.


То отмерва влюбеното време,
като часовник без стрелки.
Дочаква огнения залез,
потапя в него грейнали очи.

Следи колко пъти ще изгреят
луната и красивите звезди,
колко пъти синевата
с утро свежо ще ги замени.

Ти си моя прелест неродена,
букет от приказни мечти.
Повече от всичко теб обичам!
Това сега сърцето ми шепти!