автор: felisia

Остави ме тази нощ да те омая
отпусни глава на гладкия сатен
ще те докосвам , нежна и пияна
тази нощ си имаш само мен.
С дъха си сърчица ще нарисувам
по тръпнещата ти от допира ми кожа
ще целуна всяко кътче от плътта ти
и моят отпечатък ще ти сложа.
Ще съблека съмненията дето те притискат
и стягат , като дреха неудобна
ще се почувстваш лек , свободен и отвързан
потънал в еротична безтегловност.
Ще се примоля на луната да изпрати
една от своите звезди
да приглуши за малко светлината
от блесналите ми от страст очи.
Ще те пропия с моя аромат
разливайки се бавно по кръвта ти
ще дишаш мен , като кристален въздух
ще си играя ловко с мисълта ти.
И миг преди да се взривят вселените,
a вените пулсират до стопяване
ще разбереш , че те желая до безпомощност
и цялата във теб се претопявам.
Сега заспивай , потен и замаян
отпуснат в гладкия сатен
косите ми ще те покриват разпиляни
от утре ще си спомняш само мен.