какъв капан, какво ти време
всичко е безумно бреме
че гости сме в живота по рождение
го знаем дори и в пълно раздвоение
силата си жадни гоним
за да ни захрани със небесна светлина
слабостта си изтерзани търсим
за да открием свойта тъмнина
животът ни разкъртва на парчета
минавайки в милиони цветове
събираме отломъци в сърцето
за да оцелеем векове
живеем странно и подвластно
битувайки в различни светове
борим се жестоко и безгласно
падайки като житни класове
сърцата ни са пълни с гневни гласове
главите ни със сметки непонятни
текът си тъй часове след часове
обречени да бъдат невъзвратни
но има начин знам
да бъдеш нещо друго!!!
не си единствен, сам и не разбран
дори да трябва да направя чудо