автор: riskuvam

разхождам се в себе си
избирам капилярните пътечки
усещам стъклена прохлада
разстилаща се като лава
по стъпките на великана
оставил екота на тътен
и търся кратер на вулкана
да запуша тази зверска паст
ще нагазя в тинята дълбока
ще се надишам с миризмата
на умрял плактон
но ще стигна пещерата
в която се разлага той
туй ще е последна спирка
ще приседна тихичко до него
в прегръдките си ще го взема
в спокойствие - смирено.