автор: zvezdi4ka

Беше изумен.За цялата му многогодишна и успешна кариера никога не бе имал такъв случай.Шефът му щеше да бъде много ядосан.С неговата професия такива гафове бяха просто недопустими,всичко щеше да се обърка невероятно много.

И това чудо да доживее.Този път Господ направо се подиграваше с него.

Взираше се в очите на клиента си и се опитваше да проумее….да измисли някаква стратегия за действие,за да излезе от ситуацията.А този мъж беше самото спокойствие.С ясното си чело и мъдрите си сини очи,които му се усмихваха ведро през очилата.
“Искащ ли нещо за пиене ?”-го пита. “Кафе,чай?Уиски?”

“Аз не пия.”-чу се да изрича като в унес,а мислите му се рееха.Усеща се,че започва да се напряга,една капка пот се търкулна бавно по челото му и цопна в чашата чай,която домакинът му тъкмо бе поставил на масата пред него.
Изкашля се сухо,колкото да си събере разбърканите мисли и пак подхвана:

“Виж сега,сделката трябва да я приключим днес.Знаеш,че аз работя с крайни срокове.Известно ти е коя твоя собственост представлява интерес за мен,само остава да решиш какво искаш в замяна.Нали си чувал за бартер?

Домакинът му разбърка спокойно чая си,отпи бавно няколко глътки и остави чашата обратно на масата.Прокара ръка през посребрената си коса и се облегна назад във фотьойла,присвивайки очи от задоволство.Радваше се,че има такъв интересен посетител.Всичките му дни напоследък бяха ужасно дълги и скучни,а тази сутрин започваше обещаващо.Огледа събеседника си от главата до петите като се опитваше да отсъди дали в хорските приказки за него има някаква доза истина
.Наричаха го с много имена-Мефистофел,Луцифер,падналият ангел ,но най-вече беше популярен като Дявола.
Външният му вид обаче не отговаряше на очакванията.Нямаше ги рогата,нито пък бълваше пламък през ноздрите си или някакви подобни филмови ефекти.Беше висок,около 1.80 м,имаше стоманено сива коса и несъразмерно големи ходила и ръце.В момента беше облечен с доста изискан черен костюм и риза,както подобава на един бизнесмен.На дясната си ръка носеше огромен златен пръстен с инкрустирано разпятие,обхванато от пламъци.Имаше само две неща,които издаваха истинската му същност-лекият аромат на сяра,който се носеше от пурите му и очите му.Те бяха катранено черни и без зеници,пронизваха всеки от неговите клиенти до дъното на душата.
Човекът се замисли.Какво му предлагаше този така наречен Дявол,който се потеше от нерви срещу него?Бартер?Да му даде душата си да гние в Ада за вечността,а в замяна можеше да поиска каквото си пожелае-пари,слава,власт,любов…всичко.

“Нищо не искам,давам ти я безплатно.Нали ти казах вече.Ти един вид ще ми направиш услуга като я вземеш,тя и без това само ми пречи“.-отговори накрая.
“Виж,Човеко,системата не работи така.Трябва да поискаш нещо в замяна на душата си,за да е валидна сделката.Няма ли нещо,което наистина да желаеш много силно и което аз мога да ти осигуря?-каза Дявола,гледайки го изпитателно.

“Като се замисля има едно нещо.Свободата си искам.Знаеш ли колко много проблеми ми е създавала през годините тая душа,колко главоболия,безсъние и изхабени нерви?Ако я вземеш няма да има страдание,няма да има неудовлетворение,нито надежда,нито разочарование.Стар съм вече,изморен съм от толкова излишни емоции.Вземи ми душата и ще ме направиш свободен.Това е.

Дяволът нищо не каза.Допиха си чая в мълчание,после той стана,сбогува се с домакина си и си тръгна разочарован и нещастен.Остави само лекия мирис на сяра да напомня за неговото присъствие в къшата.
Господ пак го беше прецакал.Не се случваше много често,но от време на време успяваше да го измами.Само си загуби времето с този Човек.От него нямаше вече какво да се вземе,животът му бе взел всичко.За какво му е тая изхабена душа в Ада,само да му увеличава разходите по издръжката.Искал да бъде свободен??Аз да не съм Майка Тереза.Ядоса се пак и изчезна в облак дим.
А човекът седеше полуизлегнат във фотьойла си,мислеше си за днешната среща и многозначително се подсмихваше.