автор: kali

Нещо в мен коварно скърца
нещо ме тормози и скимърца,
нещото е жилаво и черно
нещото се появява - мътно и вечерно.
Има нещо, но в лицето му се смея
знам, че иска то да полудея,
нещо лепкаво, мизерно -
нещо - безтегловно и безмерно...
Нещо бавно побеждава,
нещото си няма име и осиротява
нещото е вече нищо - бездна,
нищото се впива в нощ беззвездна...


P.S. Това е редакция, която направих на Нещото, защото и на мен ми куцаше преди края. Дано се е получило добре:)