автор: Lorena

Муцуната на вечерта
се трие леко в потните ми длани,
във всяко нервно окончание на тялото
се сбират ветрове.
Съборих всички храмове.
И слънцето се скри
пред мойта тишина.
Сега от всеки хълм блестят очи-
очите ми.
Запалих огън под краката
на всички вестоносци.
Глуха съм за гласове.
И сляпа- за приятели.