автор: trubadur

Казаха ми: болката остава
върху дъното на младостта,
стремената млъкнат ли, тогава
няма да ме чака дълго тя,
и сега напразно се опитвам
да съм весел, бърз, не-преклонЕн.
Знае се - и птиците притихват,
щом безкрил е ниският им ден.
Бих повярвал - сам сред таралежи -
сред камбани глухи с пукнат глас -
сред пера от нечии надежди -
бих... отрекъл. За да бъда аз.
Истина - от чуждите съвети?

Истината - в нашите очи?!

Истината - в себе си четете,
там лъжата най-добре личи:
болка има - ако има дъно,
струни няма - ако няма ден!
Мракът щом уплаши се от тъмно,
ветровете ще замрат у мен;
късно е да съм добре възпитан,
кратки думи кротко да кроя:
звездни букви в силата си вплитам,
облаци и хора ще ора!
Чувал съм, крилете разтопени
няма да ме доведат, но знам -
хоризонтът всички ни променя,
нека се надбягваме до там!