Да не повярва човек,
че с теб нещо сме имали,
че коленете ми са омеквали,
че като две клади сме били в онази пресечка.
Наистина не е за вярване ...
как сега нищо нямаме,
как кладите са вече черни стърнища,
как ми се плаче ...
за нищо.