автор: Dimi

По идея на Угупу


Тъй спокойни и хубави
като малки слънца
си лежите в креватче -
ароматна трева,
а над вас небосклона
е юрганче от пух,
по страните лъчите
палят румен пейзаж.
И какво ли сънуват
ваште бели души,
непознаващи минало,
нито бъдещи дни.
Още вие не знаете,
че от утре денят
ще е пълен с мечтания
и с къдрици от смях,
че по вас снежни топки
ще родят любовта,
станиолено приказна,
но охлузена в плач,
че с пробитите джОбове
ще изпадне страхът
и куражът да бъдете
педантично добри,
че за точния жребий
ще е нужен късмет
във фехтовката с шпаги
тук без каска и шлем,
че от всичките залези
най-красиви са тез
в тишина споделени
със обичан човек.
И когато се свърши
щуротията в вас
и си тръгнете скръбно
без сълзи и компас,
вие пак ще сте тука
в тези бели души
в на децата децата
чинно сбрали ви в лик.