автор: LIULINA

Както винаги очакваше една нежна ръка да го погали и едни толкова познати устни да го събудят към осем.А това се случваше все така от двадесет години.
След което си взе душ, разтри тялото си с хавлията докато поувисналата му бяла кожа се зачерви.Изми вече пооределите си зъби, среши проскубания си, прошарен мустак.Облече ризата на рае, която бе стандартното за него облекло.Тя беше винаги изгладена и с аромат на омекотител.Целуна жена си, която кой знае защо тази сутрин му изглеждаше малко вкисната.Седна и хапна от нейните вкусни сандвичи и си сложи и майонеза.Кафето беше от добър сорт имаше страхотен аромат.Мислите му бяха все в тайната, която от няколко дена носеше в себе си.Как да и каже, толкова искаше да го направи.
Излъга я, че ще ходи при майка си, а в колата го обля прилив от нежност и страст.Поотпусна се и се зайгра с нея.За първи път от толкова време изпита толкова силно желание.Може би се дължеше на радоста от изненадата, която подготвяше.Сърцето му беше в еуфория.Закара я до работата и забърза да стигна до там.Караше бясно като младеж, успя да си спечели една глоба за превишена скорост.Катаджията замахна с палката и го спря:
- Не видяхте ли знака господине, какъв светофар е това.Ако не довиждате вече купете си очила.
- Колко? - нямаше време да се разправя.
- Вие за какъв ме смятате по - малко от петдесет не.
- Дадено.
Продължи.Слава богу, че катаджията излезе добър човек.Разбраха се бързо.
Позвъни на вратата и от там му отвори младата жена с която се виждаха от осем месеца.
- Здравей! - поздрави я с усмивка - Как е моето бебенце?
- Добре.Ще се роди след около месец. Ох вече не издържам.Но ела седни влез. - предложи му младата жена.
Той влезе в стар и малък апартамент.Стените бяха пропити от мухъл, от тавана висеше мазилка, а подовете бяха с протрит и замърсен до неузнаваемост балатум.
- Както се разбрахме от както съм забременяла не приемам клиенти, макар че наскоро мина сутеньора ми и докато му разкажа за какво иде реч той се беше повбесил малко та отнесох един шамар. - и му показа сининато на бузата си.
Той се ядоса, ами ако наранят малкото човече, защо ли си избра проститутка за тази цел.
- Знаеш колко пари съм дал за това инвитро с мойте сперматозоиди.Знаеш колко ти плащам всеки божи ден за да го износиш това мъниче в теб.Моля те пази го. Знаеш ли колко отдавна с жена ми си мечтаем за деца. Това ще е изненадата ми за рождения и ден.
- Нещо на последък ми се яде сладолед.
- Искаш ли да те заведа на разходка в парка и без това наближава обяд.Там ще хапнем, ще се разходим и ще си побъбрим?
- Хайде, ще ми бъде приятно!
Те се разходиха.Хапнаха.Поседяха на една пейка и то я изпрати до вкъщи.
Запаи колата и се прибра у дома.Тъкво угаси двигателя, когато от горе нещо се сгромоляса и смля стъклата и капака му на парчета.В първия момент не осъзна какво точно се е случило.После изтръпна, кръвта в жилите му замръзна, остра болка прободе сърцето му.Това беше потресаваща гледка, онази жена която обичаше до полуда от двадесет години лежеше размазана върху, другата дама в живота му.Край!Живота за който си мечттаеше се сгромоляса.Беше съсипан.Ами сега за какво му беше това дете.
Разбра, че са писали във вестниците за случая.На другата сутрин ушите му все още глъхнеха.Видя въжето по - средата на стаята и без да се замисля го надена на врата си.На последната страница на вестника пишеше "Удушил си от мъка по съпругата си"
Отдолу такста гласеше следното: "Съпругът на наскоро самоубилата се в квартал еди кой си сам си надяна примката от мъка. А една бивша проститутка дойде в редакцията и каза, че чака дете от него."