автор: silence

Искаше ми се
да ти напиша нещо топличко. Да те споходи като полъх топъл въздух насред люта зима. Да те отпусне като топъл душ след напрегнат ден. И да ти подари отпускаш сън като след тежък преход.
Всъщност се питам доколко моите думи могат да ти действат така. Навярно не могат. Но пък мога да затворя очи и да си представя как те хващам за ръка, играя си с пръстите ти и те повеждам към чаршафите. Не за да те любя, макар че и това ми минава през мисълта. Просто ми се иска да те видя отпуснат, леееко усмихнат и неочакващ някакви удари. Да те видя как разказваш въодушевено за нещо, което си постигнал, как се мръщиш ядосано на нечии глупости и ме слушаш развеселено как се опитвам да поддържам мисълта си праволинейна и да игнорирам разходката на пръстите ти по лицето ми.
Казах ти, секса е страхотен, но малките детайли около него правят изживяването пълно и запомнящо се. Разкошно е да съм облегнала глава на корема ти и несъзнателно да оправям полата си когато се нагъне нагоре. Даже не си и помислям как може да се изтълкува това. Навярно психолозите ще твърдят, че така каня ръцете ти да ме посетят там отдолу, да се разходят по бедра ми и да напипат нежното местенце. Дори могат да изтълкуват и смеха ми като кокетничене. Нека. Важното е, че аз попивам погледа ти и запаметявам като високо технологична камера всеки детайл. После ще превъртам лентата и ще имам отново тези мигове.
Може би позата ти с облегната на ръката глава да ти е неудобна, но не го показваш. И теб май те е страх да не развалиш магията - моето тяло свито в твоето като охлювче в черупка и как двамата попиваме допира без всъщност да има и най-малък намек за нещо ... друго.
Представям си и как в един момент моя поток от думи ще спре. Постепено пръстите ти ще изтрият мислите и думите. А всъщност тяхното докосване е толкова невинно - само очертават контурите на лицето ми без дори да докосват взривоопасните зони.
Представям си как ще затворя очи и ще се поддам на ласката. Ласката - бавната и настъпателна - може да замени всяко едно изживяване. Тя - бавно и настъпателно - сгорещява кръвта, разтваря устните и кара тялото да се отдава.

Но сега е лято. Няма нужда от топъл полъх и топъл душ. Тялото копнее за разхлаждане. Дори и сънищата трябва да са разхладителни.
Лято е. Човек няма нужда от топлина. А аз седя и глупаво си мечтая за топла прегръдка.