 |  Обадиха ми се. Да ми кажат, че си умрял. Дали земята ще се отвори да те погълне. Какво пък, толкова е безразлична, че предлага утробата си на всеки. Дали онзи горе има време да сметне всичките ти добри и лоши дела, за да определи място ти – в РАя или АДа. Аз лично нямам време, трябва да отида на фризьор.
Довечера ще празнувам поредното си повишение. Какво ли те интересува. Кога ли съм те интересувала.
Нямах нужда от закрилата ти (бях силна, наследствен дефект). И това убиваше бавно любовта ти към мен. Нямаше за какво да съм ти благодарна. Обичаше да раздаваш сила на слабите. И тяхната благодарност те хранеше. Беше винаги сит, колко ли сила си раздал, но безблагодарна любов никога.
Обадиха ми се. Да ми кажат кога е погребението. Казах им, че нямам време. Отвърнаха, че съм ужасна дъщеря. Ти беше ужасен баща.
Публикувано от Amphibia на 22.08.2008 @ 16:22:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Без любов" | Вход | 12 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Без любов
от pijama на 27.08.2008 @ 11:52:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Нещо не схванах. Малко бавно загрявам. Извинявай - такъв съм си по природа. :(
Ама да питам все пак.
Значи, ако любовта според лирическата героиня е безусловна емоция, нечакаща отплата, отговор или други тямподобни, то какво я е отдалечило, отблъснало, омерзило в баща й? Това, че той не е способен на такава любов? Ами това не би трябвало да има значение за нея, защото тя усеща любовта по другия начин. По по-добрия. Може да му я даде независимо от това той какъв е. Така е в християнството. Така е и при добрите хора, които могат да обичат заради самата обич, а не защото някиой е някакъв. Пък бил той и баща й.
Аз на мястото на лирическата щях да отглеждам най-силната възможна любов. Истинската любов, на която съм способен, доколкото й стигат силите. За да видя в себе си нещо повече от него. И нещо от него.
Ама това аз бих го напавил, ако ми възложеха ролята. Ролята е възложена на друг и той друго прави. Човещинка.
|
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 27.08.2008 @ 17:55:22
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей. Християнство, самарянство, пирамидата на Маслоу.
Любовта не се раздава на бедните по манастирските празници. (Лично мнение, всеобщността му куца). Любовта е СПОДЕЛЕНОСТ. Когато не я изпитваш просто не се насилваш. А споделеност, означава, че споделящите я са повече от един.
Та излизайки от темата. Спомням си като малка, съученичките ми се влюбваха във филмови артисти. Не можех да ги разбера. Не, че не съм си тъпичка, но все си мисля, че Любовта е Отдаденост, отдаваме себе си на тези, които опознаваме и споделяме.
Раздвам жито на Задушница. За душите на умрелите. Собствената си душа подарявам на сродни души.
Човещинка.
|
]
Re: Без любов
от pijama на 01.09.2008 @ 01:26:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | | О, чест и почитания, но... :)) Любовта си е любов. Споделеността си е споделеност. И да ги опиша и да ги опишеш, пак ще ни се изплъзнат от определенията. Но можем да опитваме. Поздрав за думите! |
]
]
Re: Без любов
от Drugata_vmen на 27.08.2008 @ 11:16:49
(Профил | Изпрати бележка) | Щом така го чувстваш тогава е по добре и така да го направиш, не е редно човек да върви против себе си.
Поздрав от мен и от Другата в мен! |
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 27.08.2008 @ 17:47:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей, радвам се да те видя! Поздрави и на теб! |
]
Re: Без любов
от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 26.08.2008 @ 16:02:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако да си силен, означава да отхвърлиш най-безусловната закрила, която ти е отредена на този свят, то значи аз съм най-слабата на този свят. Но ми се струва, че понякога е въпрос на именно на сила, да я приемеш. Пък било то и въпреки себе си. Позамислих се доста... |
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 26.08.2008 @ 16:17:33
(Профил | Изпрати бележка) | | От тази гледна точка, безусловно си права. Аз обаче имах предвид друго, любовта не се състои в това да помагаш на някого, за да ти е благодарен. Тя е абсолютно безусловно чувство на споделеност. |
]
Re: Без любов
от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 26.08.2008 @ 16:49:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако обичам безуслвоно, бих се отзовала с радост на очакването за благодарност. Утре пък той ще се отзове на някоя моя странност, която вероятно не се вписва в стандартната представа за любов, за обич.... Мисля, че все така се получава в живота. Безусловното чувство на споделеност все се губи, замествано от Негово Величество Компромисът. Но идеализмът поне донякъде ни е простен, защото все пак сме творци. Радвам се, че ме „поразмърда” мисловно. |
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 26.08.2008 @ 17:01:37
(Профил | Изпрати бележка) | | И тази гледна точка има своите основания. Благодаря ти за дискусията. Обогати ме. |
]
Re: Без любов
от Liulina на 26.08.2008 @ 15:17:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Бунтуваш се, права си,
никога нямаме време,
защото не се знае кога ще доиде и нашия ред!
Прости все пак на себе си за да се помириш с баща си! |
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 26.08.2008 @ 15:45:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, че намина. Бих простила на себе си, неумението си да простя. Имам особено мнение за прошката. Когато прощаваме някои неща, толерираме злото. Всяко нещо има граници, иначе светът ще се разпадне. |
]
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 26.08.2008 @ 15:55:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Тука си много права. Моля се на Господ по-рядко да ме среща с хора на които, не трябва да прощавам. |
]
Re: Без любов
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 26.08.2008 @ 16:06:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Отдавна прочетох... Умишлено не коментирах. Не знаех как. Не идеше реч в случая за естетическа категория реакция...
Сега не мога да се сдържа. Умишлено коментирам! И то върху коментар...
‘Бих простила на себе си неумението си да простя, но когато прощаваме някои неща, толерираме злото. Всяко нещо има граници, иначе светът ще се разпадне.’
Ако ми позволиш, ще се подпиша под тези думи. Слабост вътрешна ми е тази тема... А ти ми даде една изкристализирана дефиниция, която само усещах инстинктивно. Като отговор на въпроса ‘Защо’.
И не, не е права за мен Люлина – добронамерено опонирам. Твърде много се сквернослови и словоблудства с негативната енергия, която задържаме. Не е вярно. Негативната енергия от фалшива прошка може да те разруши. Да си предател сам на себе си не е повод за гордост.
А кръвта сама по себе си не е повод за непредателство...
|
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 26.08.2008 @ 16:20:15
(Профил | Изпрати бележка) | БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЯНЕТО! Негативната енергия от фалшива прошка може да те разруши. Да си предател сам на себе си не е повод за гордост.
Настина, наистина, наистина. |
]
Re: Без любов
от Princesssa на 22.08.2008 @ 22:17:46
(Профил | Изпрати бележка) | | УАУ! Добър финал! И не само той, де...Кратко, но силно. Поздрави!:) |
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 24.08.2008 @ 22:03:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Силата е слабостта на силните, ако не знаеш. |
]
Re: Без любов
от kakafreud на 24.08.2008 @ 10:37:18
(Профил | Изпрати бележка) | Още в началото си помислих, че е от дъщеря към баща и ме зарадва финалът!
Хареса ми! Поздрав! |
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 27.08.2008 @ 18:36:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Нали, въпроси без отговор, няма прави, няма криви. А животът често ни поднася такива казуси. |
]
Re: Без любов
от Musketar на 30.05.2010 @ 00:24:29
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да ти кажа, Думи... Има-няма 20-тина реда, а са убийствени. Силно се надявам да не се отнасят пряко до теб, а до някаква лирическа, макар че се съмнявам... Иначе сложно е... Прочетох само първия коментар. Споделеност... Да би било много хубаво и дори се случва на моменти, но като цяло...май изключително рядко. Аз предпочитам равностойност - в смисъл на равностойно партниране, като всеки все пак си е окръглен в самотата си... Но истината е, че за тия неща всеки си има лично усещане... и нараняване съответно. Аз поради това твърде лично го пуснах моето в раздел "Други" - то е нещо друго - и толкова...
Дребен детайл, но съществен за тип светоусещане - знаеш ли не мога да гледам на земята като безразлична. Не влизам в спор - просто за мен тя е обичлива. Банално е, но ми идва не през книжното това... Просто иди на някоя поляна, когато си уморена, легни и поспи... Вдишай я, с тревите, с пръстта й... Баси лириката, дето ме удари... И въпрос - сигурна ли си, че не повтаряш баща си - ти или лирическата?... А като текст е страхотно! |
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 30.05.2010 @ 16:40:28
(Профил | Изпрати бележка) | Равностойност, равновесие, равностоене. Аз съм "за".
А с последния си въпрос се включваш в дебата, който като папагалче водя за "загубенето житейско време" . Кзвинявай за асоциативното ми мислене. Аз съм на мнение, че има моменти, които са "загубено житейско време". Други яростно оспорват тезата. Та тук ми дойде на ум, че прекарването с бащата не е загубено житейско време, защото лирическата никога няма да го повтори. А досега го е смятала за такова. току виж си преобърнал една от житейските ми тези:)).
И ще трябва да припозная всичкото време на битието.
А за земята си прав. И се надявам изригването на вулканите да е нейния истински гняв срещу света.
И дъх на окосена трева! |
]
Re: Без любов
от Musketar на 30.05.2010 @ 16:54:05
(Профил | Изпрати бележка) | Милост... Кофти дума, но милост трябва. Лирическата, освен, че е засегната и ще се опита да не повтори бащата, дали няма да прояви милост, за да разбере, че той просто това е могъл, толкова е могъл... пък дори и да е могъл повече - защо ни е тази присъда?
Солженицин говореше нещо за безсмисления човешки опит, за надчовешкия опит, визирайки лагерите. Но знаеш ли, познавах известна част от тези хора - те, защото знаеха на гърба си какво е страдание, бяха простили, може би не докрай, но не търсеха отмъщение, не търсеха реванш... други го търсеха, кръчмарските герои на времето, плявата. Много съм си мислел за загубеното време и така се стече животът ми, че последните години ми изглеждаха съвсем безнадеждно загубени... сега мисля че не са... - това и усещането за земята ти го казвам от позицията на човек, който в определен период нямаше и къде да спи, та се приютяваше по-горепосочения начин - и тогава разбра... /това последното го казвам не за да драматизирам, а защото човек наистина не знае кое за добре, и кое за зле/ а и не мисля, че личните ми "прозрения" и истини имат общовалиден статут, просто споделям.
А иначе - повечето любови са асиметрични, неравнопоставени по една или друга причина - и оттам започва батакът... Извинявам се, че се отнесох... |
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 30.05.2010 @ 22:10:51
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е да се говори с теб. Ама с един въпрос задаваш сто, така, че и аз ще съм дълга.
Та подред. За милостта. Вечната тема за прошката във всичките й ипостаси. Разделям прошката от отмъщението. Със сигурност съм против отмъщението и реванша. Но категорично не смятам, че винаги трябва да има прошка. Прошката на абсолютното зло е просто толериране на злото.
И знаеш ли понеже си говорим за прошката, пък и житейското време си спомних една случка (и всъщност благодаря, че ме размисли). Седях си в градинката на НДК (в началото на 90-те)) и пушех, когато към мен се приближи жена и поиска цигара. Подадох и тя седна до мен. Нямаше възраст, нямаше лице, нямаше очи - просто бекрайна пустота. няма да описвам облеклото й, макар, че е част от всичкото. Беше й неудобно от него и от факта, че проси по този начин цигари. Не зная кой пръв почна разговора. но и досега помня разказа й. Била на 18, когато (времето на Белене), била на събиране (тогава е нямало дискотека) с къса пола, дошла милиция, сложили им печати на краката и ги изпратили в лагер. Едно осемданесет годишно момиче. След известно време излиза, без бъдеще, нещо си работи, някак си живее. За да стигне до "късмета" някой да пуши на пейката. Та едновременно си спомних и за прошката и за загубенето житейско време. Някой беше подшушнал на друг за момичетата с късите полички, а друг беше създал системата с печатите. не е необходимо да им отмъщава, но със сигурно не виждам мястото на прошката. И след като завърши разказа си се вгледах по внимателно в очите й. Бяха умни, ако нямаше "загубеното житейско време" може би щяхме да си пушим цигарите в някой бар.
Та темата за времето и ах времето ми е ластично дълга. радвам се да я разтягам с човек като теб.
А за любовта. Повечето любови са и ........оттам започва батака. съгласна съм. И затова ли търсим онази симетричната ... в очакване на Годо. |
]
Re: Без любов
от voda на 09.07.2010 @ 20:59:41
(Профил | Изпрати бележка) | Прошка.
Отмъщение.
Присъда...
Една кола да ти блъснат на пътя, ще съдиш.
А да посегнат на детето ти?
Изискването за всеопрощение е нечовешко.
Много по-близък ми е девизът на прабългарите...
А за лирическата от разказа:
Който е за "бъди себе си", трябва да приеме постъпката й.
Така чувства, така постъпва.
Аз не заставам зад този лозунг.
Много по-трудно е да преодоляваш негативите в себе си. И да се променяш към по-добро - според нравствените норми на времето и обществото, в които живееш.
Поздрав, Думичке!
|
]
Re: Без любов
от dumite (malisia@mail.bg) на 11.07.2010 @ 08:34:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей мила. Развам се че беше тук и че изказваш позиция. Защото темата наистина е спорна. Не знам какво е да сепроменяш към по-добро и не съм сигурна, че нравствените норми на времето и обществото винаги са правилния маркер за собствените норми. Аз лично не приемам всеопрощаващата прошка. Има неща, според мен, които просто не подлежат на прощаване. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 776
ХуЛитери: 6
Всичко: 782
Онлайн сега:
