автор: Pan-Mar

Добър вечер,мамо, пак съм у дома
завърна се най-блудният ти си!
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои пора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак,
с очи пресъхнали от плач и мъка,
във всяко хлопване да виждаш знак,
че странник мил пристига тука!
Аз зная колко майчини сълзи
попила е кълъфката ти бяла
и старата икона що мълчи
молитви майчини безброй е сбрала.
Затуй ти ,мила мамо , поплачи
на мъжкото, уж силно мое рамо
и тежестта на твоите сълзи
ще бъдат моя доживотна казън.