Кротък поглед имаш, мой стопанино.
Под ресниците ти златна есен слиза.
А усмивка щом лицето ти огрейне,
сякаш слънце през прозореца ни влиза.
Две ръце, любими, топла пита,
все към мен протягаш, да ме сгрееш.
Блага дума люлка ми изплита,
с нея ти сърцето ми люлееш.
Имаш кротък поглед, мой стопанино.
С искри от щастие огнището запалваш.
Не гасне обичта, а се разгаря,
с корава длан косите щом погалваш.
В очите ми звездите низ нанизват,
гердан от перли – златни кълъбца,
защото съм готова днес за тебе
небе да вържа, да продам душа.
Обичам кроткия ти поглед,
мой стопанино ...