автор: Mechonovica

Все мъ питат, имито ми що е таквоз,
мама и тати ли, така са ма нарекли.
Да знайти, въпросъ носи ми тормоз
гури мъ, кат’ чи на шиш са ма пекли.
Ней такова, другу ей, мъ ни казвъм
то не е важну, сига Мечоновица съм.
Откога съм с негу, дъл да разказвам?
То малку страшну е, да ни удари гръм.
Щот той „Балкана пази своити тайни”,
мъ и Мечо, дето мъ залюби, ни си трай.
А продумала съм, нещата по-потайни,
а е дошъл и… Сещъти съ - с мене край.
Едвам съм му избягала от силните лапи,
(затуй тука в Кратунци, скору дофтасах)
помня как в нощта безлунна, по чорапи
тихомълком тръгнах, да бягам каталясах.
За негу жал ми беши (с мен няма оправия)
зарад очити ми, любов гуляма го полази.
И не че нещо лошо направил мий гуркия,
аз лесну ни съ давам „мечка да ма гази”.

:)))