автор: LudotoLenche

...Препятствието просто е скок в развитието. Бодливата тел просто разделя моето днес от по-интересното утре. Листата на дърветата окапват просто защото на пролет ще се появят нови- по-живи и красиви. Дъждът започва да вали, просто за да напои земята ...
Това беше вчера....
Днес слънцето пече, само за да доизсуши останалата живинка, а не за да даде живот. Мъжът в черно ме настъпи, за да ме заболи, а не без да иска. Компанията младежи се смее, защото са намислили нещо лошо, а не защото са щастливи. Облаците се струпват, защото искат да ме задушат, а не да ме охладят с летен дъждец...
Каква е разликата? Къде е истината? Как една нощ е в състояние да превърне щастието в грозота?
Или не е виновна нощта?!
Или всичко винаги си е било така грозно, но...си счупих розовите очила...