автор: hristam

Чакаше я всяка нощ. След онзи нелеп инцидент, когато беше на косъм да изгуби зрението си, тя идваше при него късно вечер и рано сутрин си отиваше. Ориентираше се по това, че малко по-късно започваха визитациите, иначе нямаше как – все още беше с превръзки на очите. Не знаеше коя е и не се интересуваше – вероятно някоя от сестрите. Знаеше само, че никога преди не беше изпитвал нещо подобно, дори в буйните си младежки години не бе имал такива нощи на необуздана сексуална наслада.

Даваше си сметка, че част от цялото това очарование, се крие във факта, че е с превързани очи, това го правеше много по-разкрепостен и невъздържан, отколкото някога изобщо си бе позволявал да бъде. Навремето беше пламенен любовник, имаше незабравими преживявания, за които понякога си спомняше като за нещо отдавна минало и свършено. По времето, когато ухажваше съпругата си, а и години след това беше със самочувствието на страстен мъж, умеещ да доставя наслада както на себе си, така и на партньорката си.
Неусетно с времето това се промени, някак изгуби вкуса си към тези удоволствия. Как и защо дори и сам не разбра, вероятно поради постоянните грижи и все повечето ангажименти, с които го затрупваше напрегнатото му ежедневие, и най-вече след загубата на второто им дете, която преживяха много тежко и която вместо да ги сплоти, ги отчужди един от друг.
Навремето двамата изпитваха взаимно удоволствие от интимната си близост, възпламеняваха се от всяко свое докосване, но с годините това между тях постепенно се изгуби. Жена му като че ли също не изпитваше желание за ласки и нежност, имаше си своите занимания и задълженията й като че ли запълваха тази необходимост. А той не беше от мъжете, които са склонни да търсят малки авантюрки за да разнообразят живота си. Не че не беше опитвал, като повечето мъже бе имал много възможности за това, но нямаше особено желание да се възползва от тях, след горчивия привкус и чувството на вина, което му остана след една такава кратка връзка. А и с напредването на възрастта това желание все по-рядко го навестяваше, живота му беше низ от напрегната работа и какви ли не проблеми, едно от големите му удоволствия беше просто да си поеме глътка въздух на спокойствие вечер след напрегнатия тежък ден.
А жена му беше, и си остана най-близкият му човек и най-добрият му приятел, когото не би огорчил за нищо на света със странична връзка, дори мисълта за това му бе неприятна. Все още чувстваше известна вина за кратката си забежка, макар да не бе вложил никакви чувства и тя дори да не подозираше. Но дори и в мислите си не бе склонен да разрушава доверието помежду им, с годините тя се превърна за него в нещо повече от съпруга – стана негова закрилница, символ на топлината и уюта, от които всеки човек се нуждае.
Може би това бе и една от причините обаче да не гледа на нея като на сексуален партньор, вече години наред бяха повече като брат и сестра, отколкото като съпруг и съпруга. Обичаше да усеща присъствието й край себе си, харесваше му топлината на меката й прегръдка, но целувките им бяха съвсем формални, а ласките – почти забравени.
Когато се случи инцидента, тя бе неотлъчно до него и му вдъхваше кураж, защото той бе отчаян при мисълта, че може да ослепее. Макар и сама да се страхуваше не по-малко от него, нито за миг не престана да му вдъхва увереност, че всичко ще се оправи, толкова силна жена беше. Но докато лежеше не виждащ в болничното си легло той изведнъж си даде сметка, че след всичките тези години, прекарани заедно изобщо не може да си я представи в детайли, когато не я виждаше, колебаеше се за цвета на косата, на очите й...Господи, помисли си, как е възможно до такава степен да приемеш един човек за даденост и така да свикнеш с него, че да престанеш да го забелязваш. Тя се бе превърнала в едно от многото неизменни неща в живота му, които приемаше без прекалено внимание и емоция. Не помнеше вече от колко време не бе обръщал никакво внимание на външността й, беше забравил аромата на кожата й, свързваше я единствено с мириса на домашен уют и топла храна. Но се бе адаптирал към този начин на живот, дори му харесваше това усещане за сигурност и топлина, което му напомняше майчината ласка и закрила. И отдавна беше забравил силата на сексуалното желание и онзи трепет, който навремето го караше да се чувства толкова пълноценен мъж и любовник.
Тази тайнствена нощна посетителка събуди това у него неочаквано и по един наистина вълнуващ начин. Първата нощ, когато усети ръцете й по тялото си целия потръпна, почти изплашен от силата на връхлетялото го усещане. Дори само лекото й докосване бе достатъчно да възкреси мъжката му мощ и желание. Толкова силна беше нейната чувственост, че я долавяше като парфюм наоколо, гладката й кожа ухаеше на нея, имаше чувството, че я вдишва и тя го изпълва с отдавна забравени, но безкрайно вълнуващи усещания и желания.
Отдаде им се с цялата си страст, която сякаш така дълго стаявана, бе станала неудържима и силна като отлежало вино. Всяка фибра в тялото му копнееше за ласките й, веднъж събуден, копнежът за близост избухна у него с пълна сила, взриви съзнанието му, изкара звяра от леговището. Тялото му се нуждаеше от това, дори и когато съзнанието му го бе изключило и изтикало в най-затънтените кътчета на неговият вътрешен свят.
Изведнъж всички проблеми бяха изместени от всепоглъщащата стихия на възроденото му мъжко „аз”, дори жизнено важния въпрос относно възстановяването на зрението му остана на заден план.
Когато жена му идваше напоследък, намери положителна промяна в него – беше изчезнала нервността му и разяждащата го паника, че ще ослепее. Отново се усмихваше, беше мил и внимателен, интересуваше се от работата й, как се справят вкъщи без него...Тя цяла сияеше от тази промяна, а това го караше да се чувства добре и не изпитваше и грам угризения, че й изневерява. Даде си сметка, че ако разбере вероятно ще се почувства пренебрегната, може би ще се възмути и дори ще изрази презрението си към него и към цялата ситуация. Но едва ли би изпитала ревност, при положение, че не бяха правили любов от години.
Само че той твърде много я уважаваше, за да допусне нещо да наруши безоблачния семеен мир, а и се опасяваше, че след изписването му с тази връзка ще бъде свършено. Точно така – опасяваше се, измъчваше се, тревожеха го съмнения, че това прекрасно, почти нереално приключение, което го караше да се чувства по-реален от всякога, съвсем скоро ще изчезне от живота му, и той ще потъне в познатото блато на сивото скучно ежедневие.
Напоследък все повече му се искаше да я заговори някоя нощ, за да разбере коя е, за да не я загуби, но още щом отвореше уста да я заговори, тя нежно слагаше пръст на устните му или ги затваряше с дълга страстна целувка. Едва успяваше да й прошепне, че е неговата вълшебница, неговата магия, красотата на съществуването му. Искаше да й каже толкова много, но тя все го спираше, а задъханата й възбуда от ласките му за него беше повече от любовно признание. Усещаше удоволствието й с всяка клетка от тялото си и това го правеше щастлив, защото му даваше надежда, че няма да я изгуби. Тази жена жадуваше за него така, както той за нея, и това му даваше увереност. Вече не можеше да си представи живота без нейното присъствие, имаше усещането, че това, което се случи с очите му не е станало случайно, а е било ключ към същността на живота му – да се почувства отново желан и истински пълноценен мъж.
Оставаше само ден до момента, в който щяха да свалят превръзките от очите му, за да проверят в каква степен е възстановено зрението му. Той очакваше този миг с огромно вълнение не само заради това. Нямаше търпение да се огледа наоколо не за друго, а с надеждата да я открие, да се опита да я разпознае, защото беше убеден, че е някоя от сестрите в отделението.
Тази последна нощ, когато бяха заедно, той разбра, че пак няма да научи нищо за нея, но пръстите му бяха запомнили всяка извивка по тялото й, мекотата на кожата й, уханието на косите й. Вкусът й бе опияняващ, ароматът й го влудяваше, знаеше, че никога няма да може да забрави и най-малката подробност от цялата лавина от усещания, които преживяваше с нея.
Когато се приготвиха да открият очите му жена му бе с него и държеше ръката му, самата твърде развълнувана, за да обърне внимание на неговото вълнение. Трябваше му малко време, за да прогони мъглата от очите си и зрението му да се адаптира към светлината в стаята. Пред очите му бавно изплуваха образите на лекуващият лекар, двете медицински сестри, жена му, която го гледаше в тръпнещо очакване.
Предметите постепенно придобиха по-ясни очертания, и той разбра, че зрението му е възстановено, но преди още да си даде сметка за това, очите му жадно се взираха в двете жени до доктора.
Едната беше твърде млада и крехка, вероятно на годините на дъщеря му, но другата... Фигурата й бе приятно закръглена, формите й му се сториха така познати в своята зрялост, че му се прииска да я докосне. Ръцете му щяха да си спомнят, сигурен беше. Потърси някакъв знак в очите й, но не го откри.
- Ти виждаш! – чу възклицанието на жена си и усети прегръдката й, когато се притисна развълнувана в него. И когато я прегърна, остана изумен. Защото го видя и в очите й, онова, което търсеше в очите на сестрата преди миг, и което не бе виждал толкова отдавна. Усети го и в меката топлина на устните й, макар едва да докоснаха неговите. Всяка нощ при него бе идвала тя, неговата собствена съпруга, за да възроди отдавна изгубената им страст, и да върне волята му за живот.
Ръцете му помнеха.