автор: pavli

... провокирано...

Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...


Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки – колкото иска. И колкото може. В зависимост от смисъла, който влага; отношението, което има към спомен или към онова съкровено чувство, което пази, скутено в мислите. Аз, например, съм посветила стих на едно камъче. На пръв поглед – обикновено.

Камъче

Необикновено камъче красиво,
закодирано със мисълта за мен...
Хилядолетия чувства събирало...
В ръка го стискам и усещам теб.
...

За никой то не би предизвикало онези емоции, които ме карат да се чувствам “лека“ и значима. Защото го свързвам с определен човек. Знам, че той е помислил за мен, защото за него означавам глътка въздух, непозната тръпка, даряваща любов... импулс, който го привежда в полет... Случваме се. Сега!
Някъде бях чела: “Не е важно какво ти се случва. Важното е какво ти правиш по въпроса.” Радвам се на обикновените неща, които ме карат да се чувствам необикновено...

П.П. Когато нещо те докосне, или го усещаш и то придобива значим и невероятен смисъл за теб, или то просто те подминава (не го проумяваш) и никога не разбираш какво си пропуснал...