автор: tarapo

Дъски сковани в портата изгнила,
порутен камънак сред сухи тръни,
пътеката в тревата се е свила
с засъхналите стъпки от... налъми.
А слънце грее - сливата на двора
презряла е и рони плодове...
Невиждала отдавна живи хора,
плодовете, кой да прибере?...
Вятърът просвирва през дуварите,
греди напукани скриптят...
Не тича никой край чинарите
или влюбени под тях да полежат...
Слънцето припича - топли!
Мараня! Ни звук, ни глас...
Поточето разнася тихи вопли,
едва ли спомня си за... нас.
Отдавна мъртво - старо село...
Градено е от "наште прАдедИ".
И само бръчки в морното ми чЕло,
издават, че душата ми кърви...


Ляга мракът...

И... Тихо е!...

Излизат на "мегдана",

Самодиви...