автор: dobria

Със чакане, с молби страхливи
не се постиго нищо, знай.
Когаго орди алчни, диви
ограбиха и бащин край.

Когаго с частни самолети
в разкош и замъци безброй,
царува ордата проклета
животеца живее свой.

А ний, народо полугладен
работещ за стотинки, като вол.
Кажете, до кога ще гледа
и обядва само с хляб и сол?