автор: shekerliana

       Тя беше болонка, красива и бяла. Когато Боби я видя, три дни и нощи плака за нея:
       -Мамо, искам това кученце! Моля те, нека го вземем, аз ще го гледам, ще се грижа за него.
       -Но това е болонка, тя се нуждае от постоянни грижи, къпане, ресане. Трябва наистина да ми обещаеш, че ще помагаш!- отговаряше майка му
       Взеха я.
       Боби беше на седмото небе. Прегръщаше я, целуваше я, къпеше, решеше.
       Кръсти я Лора.
       И Лора го обичаше. Посрещаше го с радостен лай от училище и от тренировките в отбора по футбол, въртеше опашката, правеше весели кръгове.
       Бяха неразделни.
       Но Боби се разболя. Всичко тръгна уж от краченцата. Предположиха, че е от тренировките, от футбола, но го взеха в болница, оттам в друга специализирана в София и докато се разбере, че е рак на кръвта, Боби умря в ръцете на майка му, на 15 години.
       В олелията на сполетялото ги нещастие, внесоха телцето на детето в ковчег за последно сбогом.
       И Лора зави....Зави жално цяла нощ, както виеше майка му.
       Погребаха Боби, а болонката все сновеше неспокойна.
       Един ден Лора изчезна. Къде ли не я търсиха, по двора, по мазето, по селото.
       Никъде я няма.
       Една сутрин майката на Боби отиде до гроба му, за да запали свещичка, а там, свита на кълбо, направила гнезденце, лежеше болонката и чакаше да се случи чудо.Чакаше Боби.
       - Ах, Лора, Лора! – изплака майката на Боби.