| автор: Amphibia
(на баба)Ще те водя като крехка
и прозрачна сянка
по своите стъпки.
Ще те дишам в стакато,
щом твойто присъствие
сграбча в съня си.
Ще срутя небето,
което те има.
И Бог ще обеся на свойта тъга.
Ще те пиша безкрайно
по тънката памет
на неродените си деца.
Безспир ще те шепна
когато приспивам
олисялата в мене вина,
че съм те имала
толкова близо,
а сме пропуснали
толкова
много
неща
.
Публикувано от Amphibia на 06.08.2008 @ 18:14:22
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Обещано" | Вход | 18 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обещано от sineva на 06.08.2008 @ 18:22:17 (Профил | Изпрати бележка) | Разплака ме...
Толкова е силно и истинско!
И с толкова красиви слова изрекла!
Поздравявам те Амфибия ! За стихото - и голямата обич - която таиш в сърцето си!
Хубав ден! |
Re: Обещано от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 19:04:56 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова много обич и толкова много тъга, щастие е да ги изживееш. И да ги опишеш толкова красиво! |
Re: Обещано от doktora на 06.08.2008 @ 19:05:15 (Профил | Изпрати бележка) | Няма лошо да обича човек баба си, която и да е тя...-)
Ще срутя небето,
което те има.
И Бог ще обеся на свойта тъга.
Може и да греша, богу не хули, дори с метафори.Иначе, не е лошо -))
с много тъга
Н. |
Re: Обещано от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 19:11:03 (Профил | Изпрати бележка) | О докторе, и Бог има своя пръст в злото на света. В неделя ни е позволено да го хулиме. През останалите дни ще плюем себе си:)) |
]
Re: Обещано от Ufff на 06.08.2008 @ 19:08:19 (Профил | Изпрати бележка) | Стана топло като до истинско огнище. |
Re: Обещано от anonimapokrifoff на 06.08.2008 @ 19:12:56 (Профил | Изпрати бележка) | И нищо не може да се върне. Силно стихотворение! |
Re: Обещано от dimension на 06.08.2008 @ 19:27:25 (Профил | Изпрати бележка) | Подобен стих някои от нас биха могли да отправят, адресиран: на майка ми; на баща ми; на сестра ми; на...
Има само едно:
.........
че съм те имала
толкова близо,
а сме пропуснали
толкова
много
неща
.........
Силен стих. |
Re: Без край. от regulus на 06.08.2008 @ 19:59:20 (Профил | Изпрати бележка) | За щастие няма истинска любов, която да е зависима от времето! Тези неща ни свързват отпреди, остават и като нишка, която пак ни събира - в друго време и при други обстоятелства!..
П.! |
Re: Обещано от Drugata_vmen на 06.08.2008 @ 20:08:49 (Профил | Изпрати бележка) | твоето е не е твойто,но това няма значение.В своята е не е в свойта.Все пак поздрав! |
Re: Обещано от katbalu на 06.08.2008 @ 21:30:20 (Профил | Изпрати бележка) | Tя е щастлива с такова внуче! В думите ти има много тъга, но и много любов...
Поздрави Амфибия! |
Re: Обещано от cecko на 06.08.2008 @ 23:22:01 (Профил | Изпрати бележка) | баба ти е щастливка
или по скоро е била /това с времената ще го разберем рано или късно/
а и ти си късметлийка щом спомена за нея предизвиква дишане в стакато
стихът ти е чудесен!
|
Re: Обещано от Hely на 07.08.2008 @ 00:52:10 (Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | Много ме развалнува.
Силно ме докосна. Обичах баба си. Измисляше
приказки. Умееше да представя неволите си
от към смешната им страна. Винаги ще ми липсва.
Поздрави за прекрасния, емоционален,
въздействащ стих!
Благодаря, Amphibia! |
Re: Обещано от Jiva на 07.08.2008 @ 16:21:08 (Профил | Изпрати бележка) | този хъс сигурно ти е от нея - със сигурност не си пропуснала същественото! |
Re: Обещано от Drugata_vmen на 08.08.2008 @ 00:01:58 (Профил | Изпрати бележка) | А съм те имала толкова близо.Да така е и губим близкиия човек и тогава разбираме колко неща не сме му казали,колко неща не сме направили заедно.Тъжно е!Виновни сме пред себе си сякаш ние сме го убили.Това е самата истина!Поздрав от мен и от Другата в мен!Разплака ме наистина сетих се за моята любима баба и колко рано това небе я погълна... и се разплаках!Извини ме ако съм размазала нещо но сега така виждам.Лека нощ! |
Re: Обещано от Victoria-Rimoza на 14.08.2008 @ 09:46:25 (Профил | Изпрати бележка) | Елегичен стих, който докосва сърцето!
Поздрави за талантливата поетеса!
БЪДИ! |
Re: Обещано от Liulina на 18.08.2008 @ 15:20:55 (Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Наваксани да са усмивките,
потънали в море жадувало,
потрепват по кжата накити,
дарове от минали светове,
кръщение, ново е твоето сърце!
Надничаш в пазвата,
на утрето летящо,
не истински истини,
пск са след теб ...
и болят!
Поздрав! |
| |