Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено от към кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататък и взела категорично решение, се запъти към банята.
- Евлоги – говореше с тих глас тя – знаеш ли, бих искала да те попитам нещо.
- Питай! – продължаваше да сапунисва страните си съпругът.
- Знаеш ли, защо ни си останеш в къщи тази вечер? Аз ще ти приготвя…
- Не мога! Ще излизам. Имам ангажимент.
- Евлоги, моля ти се! – продължаваше да шепне жално жената. – От години все е било така. Но сега децата вече пораснаха и се ожениха. Останахме си сами. Не може ли и ние двамата с теб, като хората, да седнем заедно на масата, да си поговорим, да споделим? – говореше напевно тя и го наблюдаваше тъжно.
- Не, казах! Не мога.
- Защо бе Евлоги? Не може ли и ние веднъж да седнем и да поговорим като нормални хора, Евлоги?
Този плачевен тон го дразнеше до дъното на душата му, както през цялото им съвместно съществуване. Затова процеди през зъби:
- За какво има да си говорим?
- За каквото и да било. Да се почувстваме и ние като другите хора, да побъбрим както едно време, да се засмеем на нещо.
Евлоги мълчаливо и упорито достъргваше бузите си, леко подръпвайки ги.
- Искам да си останеш в къщи – говореше жената и мачкаше без да усеща парцала в ръката си. – Кажи, какво толкова ти правят в тия кръчми, кажи! И аз да го направя, та дано си останеш и ти един път, една вечер поне в къщи.
- Какво ми правят ли? – Евлоги постави самобръсначката върху стъклената полица и се наведе да оплакне страните си. След това взе пешкира и замасажира по навик прекрасно опънатата за годините си кожа и по едно време заговори – Ами, поднесат ми салатка, сложат ми ракийка, пожелаят ми на здраве, после като се почнат едни приказки с приятелите – та до зори. Хубавото е, че всеки си говори каквото си иска и всички го слушат. Е, по някога имаме и бурни конфликти, че някой послъгва, но тава си е в реда на нещата. Знаеш колко е хубаво всички да те слушат и да те гледат в очите? Та не е много лесна нашата – да знаеш – засмя се Евлоги.
Мария премигваше като кученце, което очаква наденичка от стопанина си и го гледаше право в очи.
Тя каза нещо тихо, но Евлоги изпръхтя, запляска леко с ръце страните си и се запъти към гардероба.
Мария избърза на към кухнята.
Застла масата с бяла колосана покривка, която бе отделила само за гости, постави набързо платнени салфетки и прибори за двама. Донесе и бутилка с ракия – от тази също дето бе отделена само за гости – изпратена от родната и майка и я постави по средата на масата.
Изми няколко големи домата, сряза ги на тънки филийки, подреди ги на триъгълник в порцелановите чинии и постави по средата им парчета сирене, а отгоре украси със стръкчета пресен магданоз.
Изправи се до вратата и зачака.
Евлоги се появи пристягайки възела на връзката си.
Мария го покани с ръка, усмихвайки се.
- Заповядай мъжо!! Настанявай се!
Евлоги позачуден огледа обстановката, до оправи с два пръста възела си, огледа наново подредената маса, особено свещника в средата до бутилката и приседна на обичайното си място. Положи лакти на ръба в очакване.
Мария наля в чашата му, след това капна половин пръст и на себе си. Седна срещу него, хвана чашата си ниско долу за столчето, повдигна я на равнение на очите си и усмихната кимна.
- Наздраве, Евлоги!
Мъжът отвърна кратко на поздрава, отпи и отново замълча.
- Ево – о, кажи сега нещо – подкани го жената, като го наблюдаваше с блесналите си, както едно време очи.
- Какво да ти кажа, жено? – помръдна неопределено с рамене Евлоги.
- Ами, там нещо от вашите си истории… нещо интересно.
Евлоги я изгледа миг-два хитровато и импулсивно изрече:
- Жено, ти помниш ли, когато ние с теб бяхме заедно войници?! Когато бяхме в една и съща рота и си говорехме само за девойки и жени?
- Абе, Евлоги! – смръщи се жената. – Ти се подиграваш с мен. Остави тези глупости сега. Кажи нещо по-така, нещо като за пред хората.
Евлоги сякаш само това и чакаше. Скочи от стола си.
- Глупости - значи? Ето, за това не ми се седи в къщи. Никога не мога да кажа каквото си искам. Всичко било глупости. Винаги ми правиш забележки. Никога не чуваш с желание това, което казвам. Виждаш ли – ето за това ходят мъжете в кръчмите. За да си поговорят когато си искат, колкото си искат и каквото си поискат. Всеки говори и всеки го слуша. А не както тук, у дома. Винаги всичко да е на въпреки.
Евлоги пое въздух.
- Сега вече разбираш ли, че един мъж се нуждае да поговори с приятели, хей така, без да се ангажира с нищо, да забрави ежедневните си проблеми и да му олекне на душицата. А не някой непрекъснато да му припява и чете – защо така, защо онака.
Затуй – съжалявам! Ще изляза.
- Ех, Евлоги – простена Мария – та нали и ние жените… имаме нужда…
Той вече не я чуваше. Бе затворил вратата от външната страна.
Приятелите го очакваха както обикновено. Тава бе по-важното.
Публикувано от BlackCat на 06.08.2008 @ 12:54:25
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Мъжът" | Вход | 7 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мъжът от nichija на 06.08.2008 @ 14:31:02 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ми бъде интересно да узная все пак, би ли разменил местата на мъжкия и женския образ и щеше ли да има разлика в идеята:)???
От тази делнична история могат да се направят доста изводи, но главният, според мен е, че ВСЕКИ /било мъж или жена/ трябва да зачита личното пространство на другия. За съжаление обаче, малко се осмеляват да погледнатат с очите на този другия и от мухата често правят слон, а не си дават сметка, че така страдат не само те, ами и онзи отсреща.
Аз лично вярвам, че мъжете и жените се различаваме само по начина си на мислене /естествено не броим анатомичните различия/, а от там идват и различията във възприемането на обективната действителност....
Надявам се, ако проумеем това, навярно дяволът няма да ни изглежда толкова черен и няма да си тровим живота за глупости:))) , а и защото има толкова съществени неща, за които трябва да употребим енергията си?!?
Поздравления за разказа, хареса ми идеята и изказа !!!
Поздрави! |
Re: Мъжът от VOINOV на 06.08.2008 @ 14:46:06 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Благодаря!
От лекциите по психология си спомням, че мъжете и жените притежават съвсем различни типове психология (виж "Женска дълбочинна психология" на Пиер Дако). Всяка от страните се стреми да принуди другата да стане като него, но на практика това никога не се получава, а и няма как де се получи.
Най-големият проблем в комуникацията между двата пола е в това, че те не разговарят помежду си, а просто нареждат (командват) на другия, а това вече не е партньорство, а вид насилие. Та решението е двете страни да се изслушват взаимно и да се научат "да разговарят помежду си". Това е моето мнение по въпроса...и затова подсказах в този разказ, как стоят нещата при болшинството българи... същото ще се получи и само ако сменим местата на партньорите... и това го виждаме около нас...
Поздрав!
Войнов
|
]
Re: Мъжът от nichija на 06.08.2008 @ 15:50:28 (Профил | Изпрати бележка) | Напълно споделям мисленето ти и точно за това попитах как виждаш нещата при разменени роли. Да за жалост, това е почти във всеки дом, а така децата ни нямат голям шанс да започнат да мислят по друг начин, след като са неволни свидетели на подобни картинки - навярно ще се съгласиш с мен, че нищо не възпитава така "добре", както личния пример:)
Въпреки това искрено се надявам, че българите ще се научим на толерантност и търпимост, ще се осмеляваме да говорим за проблемите помежду си и ще се вглеждаме по-обективно в себе си.
Радвам се, че поговорихме.
Приятен ден от мен! |
]
Re: Мъжът от VOINOV на 06.08.2008 @ 17:55:19 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Да... Да не споменаваме Пестелоци и др. след него та днес...
Ние самите сме свидетели, че личния пример възпитава, особено първите седем години, та докато пиленцето излети и напусне гнездото и т.н. и т.н.
Обобщено казано, да се надяваме след едно или две поколения, половете да започнат да се възприемат като отделни и значими по своята същност индивиди... и да постигнат мир и съглашателство...
Благодаря ти!
Войнов |
]
Re: Мъжът от VOINOV на 06.08.2008 @ 17:58:26 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Мъжки му работи Мариники (Маги)! Ами женските?!
Мисля, че бях писал някъде и за тях, вероятно в "Грешница - Христина"
Поздрави за теб! Винаги съм те ценял.
Войнов |
]
Re: Мъжът от vrabets на 06.08.2008 @ 16:48:41 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали мъжът или жената, но ако в любовта няма свобода, ако няма какво да си кажат това вече не е любов ... просто трябва да свърши по най цивилизования човешки начин ...
Поздрав за теб! |
Re: Мъжът от VOINOV на 06.08.2008 @ 18:13:30 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Врабчо (Камий)! Какво е любовта?
Спомням си една от сентенциите: "Любовта е химическо съединение от чувствата на двама индивиди, което продължава максимум от два месеца до две години"
След това настъпва изтрезвяването. Някои се разлюбват, други остават приятели и партньори, които дълбоко се ценят. Едно време му казваха "другари", другари по съдба и другарчетата взаимно си помагат и подкрепят. И сега изпитвам невъобразимо удоволствие, когато видя двама много възрастни хора да се държат за ръчичка и от очите им да струи непресъхваща любав. Нищо, че съм мъж. Подобни неща ми правят впечатление. Ех, ако бях поет?! За съжаление подобни случаи са много малко. По-често около мен наблюдавам продължението на "Врагът в моето легло". Дори не се разделят, заради "какво ще кажат хората - особено в по-малките общества (селища), където всички се познават, и продължават взаимно да се ядат като горчиви краставици.
Да се разделят цивилизовано - ама нали не могаг да разделят дивидентите! Абе...мани...мани... Тя темата е много дълга и не е за тук.
Но и това е достатъчно, един малък хирургически разрез на човешките нрави в днешното ни общество.
Поздрави и за теб!
войнов |
]
Re: Мъжът от mitko_jordanov на 06.08.2008 @ 21:34:41 (Профил | Изпрати бележка) | напомня ми за един доста стар виц |
]
Re: Мъжът от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 23:51:33 (Профил | Изпрати бележка) | Господи, дори не вярвам, че това са истински истории, или си имаме работа с призраци. Откъде ги изравяте тия екземпляри, все пак сме в 21, а не в началото на 20. Мъже, жаждащи да си разкажат воинишките истории в някоя скапана кръчма и женици, дето се чудят колко на ситно да е нарезан магданозът в салатката да ги задържат край масата. Това в някое миньорско село ли става? И къде точно е заровено кучето? |
]
Re: Мъжът от dumite (malisia@mail.bg) на 07.08.2008 @ 15:49:11 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност въпросът ти е много важен. Какво всъщност задържа двама души заедно след като нямат нищо общо. Но наистина не мога да си представя, че все още има хора с такова битие.
Поздрави! |
]
Re: Мъжът от VOINOV на 07.08.2008 @ 17:44:56 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Така изказано, вече съм съгласен.
Сега вече можеш да отправиш и едно извинение към миньорите..., защото аз съм работил 10 години като миньор и там съм срешнал много по-свестни хора, от тези дето "панелките акъла им са изпили".
Поздрави, думите!
Войнов |
]
Re: Мъжът от dumite (malisia@mail.bg) на 08.08.2008 @ 09:59:35 (Профил | Изпрати бележка) | Темата ти е много дълбока. Хората се разминават като два бързи влака. Не само в любовта, но и в приятелството. И въпреки това остават заедно, пренепрегвайки собственото си житейско време, а то тече. Пишеш добре. Затова ми се струва, че тази тема може да бъде развита по-дълбоко. Може би си прав и че навсякъде има такива хора, но когато се сведе до конкретен пример, който е все пак по-ограничен се стеснява темата. Мисля, че имаш сили да е направиш глобална. |
]
Re: Мъжът от VOINOV на 08.08.2008 @ 12:16:59 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Благодаря ти, имаш право, Думите!
Ако имаш нещо в предвид, подскажи ми го, пък после мога да се опитам да направя нещо.
Лек и успешен ден!
Войнов |
]
Re: Мъжът от dumite (malisia@mail.bg) на 08.08.2008 @ 12:55:15 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност да, но в момента съм доста ангажирана, след някой ден на лични. |
]
]
Re: Мъжът от zinka на 08.08.2008 @ 06:27:12 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се че прочетох!
Благодаря ти !
Но според мен не е въпрос до "ние, жените...",
а до човек и човек !
Съжителство с човек пред когото не можеш да си отпуснеш душата си е непоносимо тъжен факт !
|
Re: Мъжът от VOINOV на 08.08.2008 @ 06:46:47 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Знка, отдавна не беше минавала от тук.
Благодаря!
За другото си напълно права...
Спомням си, че жителите на планетата са около 7 милиарда и може да си представим относително, колко от тях живеят по двойки, още по-важното е, че статистиката отчита липсата на пълно повторение на отношенията, чувствата и любовите при някоя от двойките..., всичко е твърде индивидуално, комплекс или амалгама от отношенията на двамата индивиди..., т.е. всяка връзка притежава своята индивидуалност и неповторение...
Поздрав за теб!
Войнов |
] | |