автор: tarapo

Лумнаха тъпани - гайда засвири,
звук се разнесе - тежък, небесен,
литна над време и сини баири,
глас се понесе в Родопска песен...
Ехото носеше тъжните звуци,
екнеше глухо потъваше в шумите,
опираше плещи о стари каруци...,
а мъката... мъката стенеше в думите...
Кънтеше в камбани на бели храмове,
в тънки джамии, наболи небето,
дереше езика на старите чанове,
лющеше лакти по прашни калета...
Гайдата спря! - Тлееха тъпани...
Звуците плачеха - болеше душата,
гората шЕпнеше с лИсти окъпани...
Песента стихна - потъна в тревата...

Слънце преваляше - блееше стадо,
огнено злато заля планината,
Плисна мирис на морни ливади...
звукът издъхна и попи...

В тишината...