автор: tarapo

Мъката си вплетох в пергамент,
от сЪлзите си думи наредих,
прибавих най-жестокия момент,
облякох го в прекрасен стих...
Подчертах със болка редовете,
за да звучат по-истински и... цели,
да давят с мириса на... цвете,
раните във мен неоздравели...
Замесих аз терзания със вяра,
добавих най-изстрадания зов,
подписах се под твойта изневяра,
с едничката за мен любов...
Изпратих ти писмо от вопли
и свих се в себе си по здрач,
очите ми - безкрайно топли,
някога... Сега - Палач!...
Уж чакам те все още да ми "пишеш",
да ми върнеш някой ред,
а в сърцето ми усещам те да дишаш
и с всеки ден съм, все по-блед...
Дори и да не кажеш дума,
аз срещнах те - до теб вървях,
вървяхме миг, из прашни друми...

Да!... Беше миг!...



Но те живях!...