автор: dressy

онази отгоре се е обещила и ми бърка в очите
разнищвам си болките
правя ги на паяжина
still
всяко изречение
от Книгата на безпокойството
забива се в нищото ми.
взимам се насериозно
в черния период влизам
Господ до поживи Др Дре
и мастилото
умирам бавно,на порции
между сметки от минало
и презентационна промоция
на чувства
still
как да излъжа онова бясно
желание
в някакви сложни прилагателни
бих могла да определя
ежедневието
ама не се получава.
дългите разстояния от липси
скъсявам някакси
отдавна балансирам на ръба от спомени
и заблуждавайки всяко
събуждане,гримирам подпухналите си
клепачи в синьо
а чантата ми е пълна с ненаписани страници
черния епизод
разпилени по масата трохи от хляб
и сто неизмити чинии
still
какво да ти разправям,бе братче
давай да не мислиме много
през света все някак ще премина
и все някакси ще оцелея,
вързала жици от оранжеви телефони
около гърлото си-да съм красива.
можи би пък някой ден ще спра да искам
знае ли човек
и щастието просто ще влезе през вратата
да ме прегърне
само тази дето ми бърка в очите да не плачеше
толкова много
still me...