ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 863
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 864
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Защото няма свобода назаем,
не знам и откъде да купя нова,
не тя е тази, дето ме спасява -
аз мъкна я на гръб. До изнемога.
Крила и пранги е. А помежду им
гемии пълня, после си ги давя -
посечени хриптят камбани глухи -
човек лети- Уви!, когато пада.
Нагоре му е дадено да носи.
Сизиф не е измислица за бедни.
Да писне вятър в тежките му кости,
тогава чак от болка да прогледне.
Понякога се случва да залитна.
Трепери тя във синьото и чака.
Нима си струва за кирлива риза,
да мачкам в нанадолното крилата?
По ръб вървя. Не ми остана много.
От мен до хоризонта – глътка време.
Издрани са петите ми, но ходя.
А може би е форма на летене.
03.08.2008
Публикувано от aurora на 04.08.2008 @ 11:10:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "По пътя" | Вход | 37 коментара (98 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По пътя
от sheherezada на 04.08.2008 @ 11:12:06
(Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!!!!!!!!!!
прекрасна поезия, Wolf*. |
]
Re: По пътя
от theheart_ofthefire на 04.08.2008 @ 11:14:51
(Профил | Изпрати бележка) | | а ти си чиста форма на Поезия :) |
]
Re: По пътя
от kristi на 04.08.2008 @ 11:19:32
(Профил | Изпрати бележка) | Почитания, лили, за всеки ред, за всяка дума, за всеки дъх и болка, и истина, и можене, и формата ти на летене!!
() () () |
]
Re: По пътя
от traveller на 04.08.2008 @ 11:29:33
(Профил | Изпрати бележка) http://karandash.blog.bg/ | | Бърз съм...когато ме дере нещо по глътката, го усещам...в случая е "нанадолно"...направо го съсипва тази думичка. Смени я, а и личи, че и теб те докосват разни...ти знаеш, за да го напишеш. И да са ти чести гостите на ума ;) |
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 04.08.2008 @ 12:32:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Винаги, винаги може да се помисли и да се смени нещо. Това е първото решение, а може и да изскочи нещо друго при понанатъшен прочит.
Благодаря ти! |
]
]
]
Re: По пътя
от Pobeditel на 04.08.2008 @ 11:39:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Силен стих с много добра образност!
Харесва ми твоят стил!
Поздрави, Силвер! |
]
Re: По пътя
от anonimapokrifoff на 04.08.2008 @ 11:40:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! Страхотен финал! |
]
Re: По пътя
от regina на 04.08.2008 @ 11:46:37
(Профил | Изпрати бележка) | еее...това вече...Е!...почитания, Лили!...специални почитания за:
човек лети- Уви!, когато пада.
Нагоре му е дадено да носи.
--------------
и катерим рововете си - смахнати Сизифовци...докогато и докъдето, а може би, това си е нашата форма на летене...
страхотно!
Почитания! |
]
Re: По пътя
от roza1 на 04.08.2008 @ 11:56:59
(Профил | Изпрати бележка) | човек лети- Уви!, когато пада
самата истина!
Поздрави!:) |
]
Re: По пътя
от estela41 (metafora@abv.bg) на 04.08.2008 @ 12:14:28
(Профил | Изпрати бележка) | Това стихотворение заслужава да седи в папка "любими"!!!
Такава интригуваща концентрация на философско ниво!!
Поздрави! Много изненади поднася стихотворението! Допада ми идеята, че свободата се мъкне на гръб, както и че обикновено се реализира в падането. Провокацията в подобни твърдения е дръзка, но се опира изключително точно на личния опит на читателя))))
Финалът е оптимистичен и съвпада с изводите ми от пътешествието в Рила. Да. Има възможност и за наземно летене)))) Зависи от вътрешната гледна точка) |
]
Re: По пътя
от vrabets на 04.08.2008 @ 12:38:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Лили много ме размисли ...
извини ме, че си позволих
без свободата,
пет пари животът ни не струва,
а камъните все са ръбести
и по един в обувката си носим
дали е форма на летене
или е оцеляване
пътя все един е!
Поздрав и усмивки за теб! |
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 04.08.2008 @ 12:53:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Нужно, нужно си е камъчето в обувката. За мен свободата е възможността за избор. Нерядко лесният избор води към летене надолу.
Благодаря ти! |
]
Re: По пътя
от anubhis на 04.08.2008 @ 12:58:32
(Профил | Изпрати бележка) | | всеки опит за летене получава адмирации:))от мен също:)))) |
]
Re: По пътя
от betina на 04.08.2008 @ 13:16:21
(Профил | Изпрати бележка) | Ами това е поезия - да прочета и да онемея...
Благодаря за което, Силвър... |
]
Re: По пътя
от rosy88 на 04.08.2008 @ 13:19:31
(Профил | Изпрати бележка) |
От мен до хоризонта – глътка време.
Издрани са петите ми, но ходя.
А може би е форма на летене.
Замислих се отново върху нещо, което ме вълнуваше като малка. Обичах да наблюдавам мравката, която пълзи по откъсната тревичка. Тя винаги избира посока нагоре. Винаги! Когато попитах баба какво е това, което я кара да продължава отново и отново, баба ми се усмихна и ми отговори :" Животът, чедо. Това е живота!"
Този стих ще го чета, отново и отново докато се науча да летя ходейки...
|
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 04.08.2008 @ 19:47:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Мъдра баба! Не знам стиха, но се заслушвай какво говори баба ти. Това е натрупан житейски опит, който се предоставя наготова и жалко е, ако не се използва. |
]
Re: По пътя
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 04.08.2008 @ 14:09:28
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ееее Сребърна!!!... Голям стих си написала! Не че можеш друг...:)
Адмирации и почитания за целия! А:
"човек лети- Уви!, когато пада.
Нагоре му е дадено да носи.
Сизиф не е измислица за бедни.
Да писне вятър в тежките му кости,
тогава чак от болка да прогледне. " и
"Издрани са петите ми, но ходя.
А може би е форма на летене." са направо златни жилки сентенция!
Вятър в крилата и светлина в душата да са ти, Сребърна!
Поздрави възхитени!
|
]
Re: По пътя
от templier на 04.08.2008 @ 14:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Само истински свободните познават тежестта на свободата. А стиховете ти, Сребърна, определено са си форма на летене. :)Поздравления за този! |
]
Re: По пътя
от Dimi на 04.08.2008 @ 15:50:02
(Профил | Изпрати бележка) | За стабилното ходене е нужно добро сцепление със земята, а за добрия полет, по-малко съпротивление. Може би има нещо като център на тежестта или нещо друго и защо не той да е свободата, която ще даде и крила и леки нозе за ходене.
Мисля, че ти вече си го открила, чудесна! |
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 04.08.2008 @ 19:53:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря ти, Дими! Нищо не съм открила и продължавам да търся, защото заблудите в този живот са неимоверно повече от истинските неща. |
]
Re: По пътя
от nichija на 04.08.2008 @ 17:38:37
(Профил | Изпрати бележка) | "Скитническо
; Стихове по пясъка, Качова Л.
Много дълго през тръни вървях,
гонех вихри, в камшик ги заплитах,
дните пришпорвах яростно с тях,
кръстопътния възел разплитах.
И все бързах, бързах. И накъде?
Подир мечти, принципи, щастие,
пътя през бурени отварях с ръце,
само с бурите бях в съучастие.
Не съм много красива, нали?
Нося белези от съсирена кръв.
Не се тревожете! Днес не боли.
Болезнен беше белегът пръв.
Уморена искам за малко да спра,
за малко вън пред прага да седна.
Не бойте се! Чужд огън аз не крада,
на щастие чуждо не ще да посегна.
Моля единствено за чаша чай.
Чаша чай и после ще тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам дори дали ще се върна.
18.11.2003"
"Сизиф не е измислица за бедни" - !!!!!!!! - Все така силна продължаваш по пътя, малцина го могат....., но ти със сигурност
Приеми моите искрени възхищения Silver Wolffes и поклон пред творбите ти!
|
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 05.08.2008 @ 20:31:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Чест е за мен да го чуя от твоята уста, Стася. Ценя това, което ти създаваш, ценя и оригиналните ти и неочаквани образи. Белият стих радко ми допада, но твоят - винаги. |
]
Re: По пътя
от dumite (malisia@mail.bg) на 05.08.2008 @ 09:32:16
(Профил | Изпрати бележка) | Издрани са петите ми, но ходя.
А може би е форма на летене.
Когато сме претръпнали от ходене,
и камъкът сизифовски
събаря ни по стръмното надолу.
Спасение е
само хоризонта син.
Оставил ни една
единствена възможност
да летим. |
]
Re: По пътя
от Sovana на 05.08.2008 @ 17:47:23
(Профил | Изпрати бележка) | | разкошотия, Сребърна.... !чак не ми се приказва...ще си помълча още тука... |
]
Re: По пътя
от timon (timon_a@abv.bg) на 05.08.2008 @ 20:38:11
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Лили... рядко оставям коментари,
но теб винаги те чета!
Хубаво пишеш!
t.
|
]
Re: По пътя
от mariniki на 05.08.2008 @ 21:12:35
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | за свободата...не тя ни спасява...а ние я мъкнем на гърба си...
и летим както можем...дори с наранени нозе, но летим...
страшно ми хареса...така както говорихме...
Браво, Лили!
|
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 05.08.2008 @ 22:14:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря ти, Марте! Да, Елена, е съученичка на Петя. Тези писма съм чела в една книга за Петя, имам я у дома, но вече не помня автора. Трябва да я потърся. След смъртта й доста народ поиска да я доближи до себе си. |
]
Re: По пътя
от Ufff на 06.08.2008 @ 20:32:33
(Профил | Изпрати бележка) | Чакай да повървя малко с теб. Съвсееем кротичко).
Здравей! |
]
Re: По пътя
от Drugata_vmen на 06.08.2008 @ 20:35:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Знаеш ли това летене без крила пак си е като полет,права си!Хареса ми и ми въздейства!Поздрав от мен и от Другата в мен! |
]
Re: По пътя
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.08.2008 @ 20:57:32
(Профил | Изпрати бележка) | Малцина летят точно така, Лили!
Не защото е лесно... то е изстрадано...
Мълча... красноречиво!
Огромно браво!!!
:-* |
]
Re: По пътя
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.08.2008 @ 21:44:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно не е случайно... както и темите не са случайни... |
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 06.08.2008 @ 22:00:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Жени, след като написах преди да се родя, раждането, пътя, сега почти съм написала и умирането, но мисля, че още не съм намерила точно това, което ми трябва. Такова, каквото съм го виждала... |
]
Re: По пътя
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 12.08.2008 @ 23:10:24
(Профил | Изпрати бележка) | Не бързай да го откриеш, Лили... ще дойде само.
Посещаваш високите нива на Мъдростта, радвам ти се много!
:-* |
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 16.08.2008 @ 21:11:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | За намирането на звученето, навярно си права. За високите нива нищо не знам. Трупат се опит и знания и ставаш все по-тъжен от тях. |
]
Re: По пътя
от vesi_lina на 07.08.2008 @ 20:58:34
(Профил | Изпрати бележка) | Ходенето в правилна посока...е летене,Лили!
Обичам да съм тук! |
]
Re: По пътя
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.08.2008 @ 21:15:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Нима си струва за кирлива риза
да мачкам в нанадолното крилата?"
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Разкошотия си, Лили! Удоволствие е да чета силната ти поезия, която няма да сбъркам с никоя друга, дори отдолу да не стои името ти! Адмирации за стила и поетичното ти можене, Вълчице!!!
Благодаря за удоволствието да те чета! |
]
Re: По пътя
от strega на 10.08.2008 @ 18:56:10
(Профил | Изпрати бележка) | май не съм се обаждала досега, но да знаеш, че съм от редовните ти читатели:)))
поздрав! |
]
Re: По пътя
от k2 на 30.09.2008 @ 09:30:29
(Профил | Изпрати бележка) | Браво, но не се удържам, пак ще гризна :)
"Защото няма свобода назаем,
не знам и откъде да купя нова,"
дотук е начало за шампиони
"не тя е тази, дето ме спасява"
не е ясно от какво, защо, спасява свободата, ??!!??
"аз мъкна я на гръб. До изнемога.
Крила и пранги е. А помежду им
гемии пълня, после си ги давя -
посечени хриптят камбани глухи -
човек лети- Уви!, когато пада."
тук го прочетох :
"гемии пълня, после ги потъвам"
човекът лети когато пада е вехтичко, но се вмества в общата картинка
"крила и пранги Е" - по-поносимо го направи, отклони ме нанякъде тоя словоред
"Нагоре му е дадено да носи.
Сизиф не е измислица за бедни."
защо за бедни??!!?? защо ни отклоняваш вниманието с тия бедни? или подръпнаха думите натам, а?
"Да писне вятър в тежките му кости,
тогава чак от болка да прогледне."
ей това може да стане страхотия, но не е от това стихотворение "да писне вятър в тежките му кости" защо тежки, защо в костите, какво общо има Сизиф с тоя вятър и тия кости, кому е нужно това ТУК?
"Понякога се случва да залитна.
Трепери тя във синьото и чака.
Нима си струва за кирлива риза,
да мачкам в нанадолното крилата?
По ръб вървя. Не ми остана много.
От мен до хоризонта – глътка време.
Издрани са петите ми, но ходя.
А може би е форма на летене."
издрани са петите ти или краката ти - що пък точно петите? Ходи на пръсти тогава.
иначе финала грабва, замисля. ако ходиш, но имаш крила дали това не е само засилката преди полета и ей такива още една купчинка въпроси, което е и идеята на поезията.
:)) |
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 30.09.2008 @ 19:16:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | О, разбира се, че ще гризнеш. Иначе няма да си то. Освен това доставяш удовлствие на разни хора и почти ги виждам как подскачат от кеф. Може и да те почерпят.
За стиха си прав. Попреработила съм нещо и може би още ще го пипам, но вече определено звучи различно, а и някой моменти, ако седнем да ги дискутираме, ще навлезем във философски теми, а е ненужно. |
]
Re: По пътя
от k2 на 01.10.2008 @ 08:17:00
(Профил | Изпрати бележка) | Вълчице, последната ми мисъл е на кого доставям удоволствие с коментарите си. Спокойно поминувам и без сайта, както си забелязала. А когато говоря за поезия слушам само и единствено бръмченето в главата си. Затова да не намесваме каквито и да било хора, хорица, специалисти и велики автори. Написала си текст - коментирал съм го. Толкоз. Радвам се искрено, че си пораснала на поезия за цялото това време. А пък на теб ти остава само една крачка до големите. Най-трудната. Ще те позная, когато я направиш. Много е лесно - след тази крачка няма да има изречения като "това го консултирах с едикойси", "някои хора умират от кеф" и т.н. Писането е самотно занимание. Много са добрите писачи. Единици са великаните. Защото не се хабят в околния свят, а живеят някъде другаде - Там.
Благодаря за вниманието. Ще намина пак след година - две. |
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 01.10.2008 @ 09:08:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Радвам се, че наминаваш, К2! Това за консултацията го споменах като пример за различните виждания. Има хора на чийто усет се доверявам безрезервно, що се отнася до поезия, но си прав, че писането е занимание самотно. Освен това не отричам забележките ти. Както казах, след дни и аз осъзнах, че не е както трябва и започнах да редактирам. Точно този стих още не е намерил докрай най-вярното си звучене, но се надявам да стане.
Ще се радвам пак да наминеш, да излезе и книгата ти, за да чета. "Трънските разкази" на когото съм ги дала, всеки се е отзовал с възторжени думи. Намирам, че там ти е силата - в прозата.
И гледай да не е след 2 години. :-))))))))))))))))))))))) |
]
Re: По пътя
от k2 на 01.10.2008 @ 09:28:18
(Профил | Изпрати бележка) | Правя скопосни разкази, Вълчице, защото в две изречения от тях има повече поезия, отколкото в стихосбирките на някои никове от този сайт. Има ритъм, образи, чувство. Вървят леко и не спъват при четене, образите ги крада от стихотворенията си, чувството си е мое:))
Проверявам преди да излезе на хартия ВСЯКА ДУМА! 32 600 ще бъдат в тази книга. Затова за три разказа ми трябват 2 години и половина.
А силата ми е в това, че мога да разпозная нейно величество Поезията, дори в три семки от диня, наредени на четириъгълник.
Хайде, че се отплеснах.
Дерзай, вярвам в тебе.:))) |
]
Re: По пътя
от Silver Wolfess на 08.10.2008 @ 18:53:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря ти за доверието, ама как си обърнал внимание, че са 32 600 думи. :-)))))))))))))) Добре, че Word-а има функция да ги брои. :-))))))))))))))))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
