автор: the_heart_of_the_fire

Аз чувам глас във вятъра,
но не виждам лице.
Топлият дъх на тишината
минава през мен почти неусетно.
Кой ми говори?
Думите са хубави!
Но как да повярваш на някого,
щом не виждаш очите му.
И дали е красиво лицето му?
А навярно това е сърцето ми
и за първи път чувам гласа му.
Ще му повярвам, без да видя очите му,
сигурно са магични като неговите удари -
сякаш нозе на забързана река,
непокорна и волна, но толкова чиста,
че не може да лъже.