автор: aureliano

раменете ми
неистово крещят
посърнали от скръб
по ласкавата тежест на прасците ти
дланите ми
свирепо скимтят
лишени насън от
сатенената прелест на косите ти
ирисите ми
погребално димят
изтлели от безутешност
закопнели да ги пирографират очите ти
пръстите ми
нечовешки болят
опарени до кост
от гейзерите врящи във гърдите ти
миглите ми
свръхчастотно пищят
съсухрени от глад
по нежните трапчинки зад ушите ти
устните ми- изпохапани
делириумно сумтят
напукани от жажда
по влагата струяща от бедрата ти
езика ми- вдървен
отрича гравитацията
неспособен да изчезне
в кадифено розовата
черна дупка на устата ти