автор: Heel

Лъха ме мощно от ляво
острият мирис на пор,
Извръщам се, смръквам и казвам си:
Нашенски градски транспор (без “т” щото не се римува)

Икарусът жално поскърцва,
покраща се, стене от зор.
Все по-трудно е вече за него
да дава отпор.

Миризмата бавно се слива
в общ, ненатрапчив хор.
Дори и аз вече разбирам,
че също съм в този отбор.

Вратите отварят се трудно,
народът гледа с поглед див,
а аз пък съм много доволен,
че нямам емоционален срив.

А този от дясно зад мене
със сигурност хапвал е боб,
но нищо, ще дойде мечтаното време,
ще сляза от този въртоп.

Внезапно пред мене се шмугва
ужасно красива жена.
Небрежно гърбът си опира
о моята нервна ръка.

Настъпва ме много жестоко,
сякаш огромен е слон,
а токчето й ме пронизва,
като стрела на Купидон.

Жената, усетила свойта простъпка,
извърта се с мъка към мен,
а на пътя една случайна дупка
почти ни докарва до флуиден обмен.

Бузката й нежно се отърква
в настръхналата ми гръд.
Ръката ми изведнъж, но съвсем случайно,
напипва гола плът.

Мощен шамар ме отнася,
като тежкотоварен камион.
Стискам зъби и всичко понасям
и дори не издавам стон.