по д-р Пенчо Пенов
„Младостта си отива"
Върви! Напред върви и не спирай!
Една крачка още направи.
Птиците летейки не умират,
затова – и ти със тях лети!
И стигни до вишневи градини,
в нежен аромат се потопи,
там почакай твоята любима
и искрици, с обич разпали.
Дойде ли златиста есен
да раздипли прелестта си,
с вишнев огън посрещни я,
и отдай и – младостта си.
И гордей се с този полет,
съхранил вълшебна пепел,
от която, като феникс
ти възкръсваш – в стих и песен.