Събрал сватовници хаджи Васил
погладил бялата брада:"За мене
девойче има ли?Че съм решил.
Дойде ми времето да се оженя.
Нали съм личен и прочут ерген
какво да е девойче не харесвам
да е от сой.Умница.Като мен
почтена, скромна.И с голяма зестра.
И къщата да може да върти
от всичко да отбира.И я искам
висока, стройна.С огнени очи"
Сватовниците дълго спорят, мислят.
Предлагат му.И не една и две.
Хаджията се мръщи.А слугата
разливайки четвъртото кафе
лукаво се усмихва и подмята:
"Хаджи, отде ми дойде на ума
таман като за теб едно девойче.
От сой.И умно.Зестрата добра"
"Хм, хубаво.И, викаш, черноочко?"
"Аха.""Къщовница?""И още как!"
"Високо, стройно?""Баш каквото трябва.
Ще си живееш с нея по мерак"
"И скромно ли е?""Дума да не става!"
"Хм, скромно.Знам ги днешните какви
"девойчета"са като ги разнищиш!"
"Че кой ти казва днескашно, хаджи?
Като за теб.Осемдесет годишно!"