Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. А на лявата му страна останалите, другите двама висши сановници – боилът капхан и ичургу боилът – двамата му най-висши военачалници.
Зад тях на почетно разстояние се изправяха славянските първенци участващи в управлението на държавата, отличните механици на стенобитни машини и огнехвъргачки, избягалият от Никифор спаратият Евматий и до него един покръстен арабин. По-нататък бяха: ромеят Пацик станал доверено лице и негов зет и гръцките стратези Кордилис, Грегорас, Лъв и Йоан, превърнали се в помощници и съветници при командуването на армиите му.
Стените около тях грееха в украсата си от изработени от злато художествени произведения, взети като трофеи при набезите им в ромейските земи около Цариград.
Канът стъпи пред трона си. Плесна с ръце и високо заповяда:
- Въведете пленените авари!
Дверите в миг се отвориха и мъже с военно снаряжение въведоха седмина, които макар и с разкъсани дрехи, застанаха гордо вдигнали глави пред българския управник.
- Паднете пред великия кан! – заповяда със стоманен глас ичургу боилът.
Пленниците подвиха коляно и сломиха глава, в знак на признание пред силата и величието му.
- Не виждам кой е от вас най-главният? – заговори Крум. – Затова желая всички ви да питам много важно нещо за моят народ. И това е – какви са истинските причини, за да погине вашата велика държава?
От вашият отговор зависят броя на дните, през които все още ще виждате слънцето над главите си!
Канът огледа бавно всички, един по един, поотделно.
- Кажи ти! – посочи той едрият мъж в средата.
Човекът вдигна очи за да се увери, че посоченият е той, преглътна и изправи гордо глава.
- Аз мисля, че настъпилото взаимно оклеветяване, та чак до избиването и премахването на най-храбрите и най-умните хора в държавата ни…
Мъжът преглътна отново и сведе глава.
- Ти! – посочи канът към следващия.
Посоченият явно размишляваше. Обърса с ръка напуканите си брадясали устни и пророни:
- Подкупите, нечестната търговия и пиянството са основните неща, които доведоха до подкопаването на основите на най-могъщата държава на земята и това беше нашата, аварска държава!
Този силен мъж хвърляше огнен поглед към кана и не сведе глава веднага.
Лицето на Великият кан се озари в усмивка, разсъждавайки мъдро и дълбокомислено. Помълча известно време, след това с равен изпълнен с уважение глас сподели:
- Виждам, вие сте силни и горди мъже. С чест защитавахте родината си. А сега бяхте откровени и честни пред мен, предполагам до дъното на душите си. Това ви прави чест и откровеността ви ще бъде възнаградена.
Той се извърна към ичургу боилът и с твърд глас нареди:
- Дайте им дрехи, коне, храна и оръжие и ги заселете по южната ни граница с ромеите! Те ще бъдат верни стражи по южната ни граници.
Пленените мъже в миг присвиха глави до земи и се изправиха невярващи на очите си.
- Казах! – категорично ги отпрати с ръка канът. – Писарят да запише! Да се помни. И да се изпълни.
Първо: Ако някой обвини някого, да не бъде изслушван предварително, освен ако бъде разпитан вързан.
Второ: Да не се позволява на никого да снабдява с храна крадец. На онзи, който се осмели да стори това, да бъде конфискуван имотът, а на крадеца да се счупят краката.
Трето: Всички лозя да бъдат изкоренени.
Четвърто: На всеки просяк да се дава достатъчно, за да не се нуждае отново. На този който не е постъпил така, да се отнеме имота му.
В скорошните дни стигна вест до кана, че застаналият на Никифоровия престол в Цариград и често притесняващ го със своите военни набези МихаилІ е свален от своите малоазийски войници и на трона му се е възкачил стратегът Лъв.
Тогава Крум без да губи и ден се отправи към Константинопол, остави брата си да обсажда град Одрин, а той се яви с конница и пехота пред стените на ромейската престолнина.
Пред залостените градски врати, пред очите на изплашените гърци, като върховен главнокомандващ и жрец Крум извърши странни магически действия, принесъл сам според обичая в жертва на боговете хора и много добитък.
След това се настани на стан срещу града, близо до манастира “Светите безсребърници”.
В следващите дни Крум изпрати вестоносец при ЛъвV, с което поиска голямо количество златоткани одежди, определен брой отбрани девойки и голямо количество злато, което трябвало да бъде гаранция за подписването на мирен договор.
Императорът с одобрението на своите стратези решил да се отърве с хитрост, веднъж за винаги от опасният български владетел и проводил пратеници, които да убедят кана да дойде невъоръжен, придружен само от три души на среща, някъде до морето, в близост до някаква малка постройка пред една от градските врати.
Българският кан не подозирал нищо, но за всеки случай пристигнал с два пъти по трима души, но спазил уговорката да бъде невъоръжен.
Придружавали го ичургу боилът, зет му Константин Пацик и неговия син, който всъщност бил племенник на Крум.
Когато се притъмнило, Крум пристигнал на уреченото място, със своите хора всички невъоръжени.
Синът на Константин Пацик държал конят обязден и оседлан, а канът се отправил се решително към пристигащата по тихите води ладия.
По време на разговорите някой си Ексабул от ромейска страна открил главата си с ръка.
Забелязал знака Крум в миг скочил възмутен, хвърлил се на оседлания кон и побягнал.
Скритите въоръжени ромеи се явили и обтегнали лъковете си след него.
Канът пристигнал сам при войските си, със забита в рамото стрела.
Неговите хора били избити. А Консдтантин Пацик и синът му били отведени в двора при императора.
Подлото нападение разгневило и разярило толкова много българският кан, че той наредил на войниците си да опожарят и опустошат всички близки и далечни места около столицата на ромеите.
Никой от византийците не смеел да покаже носа си извън градските стени.
Всички пленници взети досега – били избити, а добитъка изклан.
Всички околни църкви, манастири и дворци били разграбени и опожарени.
Плячката била натоварена на коли и отправена на север към Плиска.
Българите палели, разрушавали и опустошавали всичко де каквото могат по пътя си.
Щом стигнали до планината Ганос намерили скрити хора, имущество и добитък.
По заповед на кана били избити много хора, главно мъжете, а жените, децата и добитъкът били изпратени в България.
По пътя си до Одрин сривали всякакви крепости, укрепления и тържища, малки и големи.
След много дни на обсада, умиращите от глад жители се предали.
Архиепископът на Одрин бил подложен на голям позор. Той бил свален на земята и Крум стъпил на врата му в знак на победа. Вероятно в превзетия Одрин не е имало по-висше лице над което да се изпълни триумфалния обичай над победения.
Жителите на града били изпратени на заселване далеко на север, зад реката Дунав.
Гневът на кана не стихвал.
Заповядал да изсекат колони изпълнени с надписи възхваляващи победите му.
В следващата година, в ранната пролет, наредил да се съберат войници от всичките му обширни земи: славяни, българи и всякакви други.
Изработили всякакъв вид обсадни и стенобитни машини, лостове и огнехвъргачки.
Подготвени били пет хиляди обковани с желязо коли и над десет хиляди вола впрегатни.
Този път Крум категорично бил решен да нападне и превземе Константинопол.
Но, както често ни подсказва историята и както обичайно се случва на майката Земя, не всички мечтани неща биват винаги довеждани до своя желан край.
Тук се намесила Природата, вероятно за да възстанови равновесието и да не погине за историята Византийската империя.
Всички досегашни приготовления станали излишни, когато Великият Крум получил пристъп и от устата му, ноздрите и от ушите му потекла кръв.
Той починал внезапно, на великия четвъртък преди Великден, на тринадесети април 814 година.
Така завършил животът на най-големият и забележителен български владетел в онези времена, без аналог досега, когато се образувала и установявала и полагали основите на първата българка дунавска държава.
Публикувано от BlackCat на 30.07.2008 @ 10:26:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.42 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 51133 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Гневът на великия кан" | Вход | 7 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гневът на великия кан от radi_radev19441944 на 30.07.2008 @ 19:29:01 (Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Големи са подвизите на този владетел, но аз повече уважавам един от по- малко известните българи: Тервел. Той също има достатъчно сблъсъци с византийците- главен неприятел на формиращата се наша държава по онова време, но в един момент нещо му просветнало и направил друг ход. Малко нестандартен!
Както е известно от историята, по онези времена след разпадането на западната Римска империя в Европа се настанили разни диви племена- враждуващи помежду си- и държави изобщо не е имало.
Ако не се счита нововъзникналата /на 20-30/ години българска държавица в долното течение на Дунав. Владетелят е Тервел.
В същото време Византия е ангажирана с един жесток сблъсък, от който зависи не само нейното настояще и бъдеще, но и това на Европа, доколкото изобщо може да се говори за някаква Европа по онова време.
От изток настъпват арабите и са завладели всички провинции в близкия и среден изток. Константинапал е почти непрекъснато обсаден и обсадата е страхотна- два пъти по 3 години. За това доколко могъща е арабската държава /Багдатския халифат/ по онова време е достатъчно да се погледне картата. Започва на запад от Атлантическия океан: Мароко, Мавритания, Нигерия, и дори Испания, продължава по цяла северна Африка- сегашните Алжир, Тунис, Либия, Египет /всички те са ислямски държави и то е ясно защо/ продължава през целия среден изток- Сирия, Персия, Ирак и т.н. , после северна Индия /Пакистан Бангладеш/ и далечния изток- Малайзия, Индонезия и пр. до Тихия океан.
На север стига до Урал, а на юг почти до екватора. Една коласална империя. Нищо не може да устои на арабската конница и на ятагана. Които не приемат аллаха, отиват на дръвника. Разбира се, една от целите, ако не и най -главната е Европа. Но защо все пак не са успели? Отговорът е елементарен: Защото трябва да минат през Босвора и да превземат Константинопол. Единствената добре организирана държава- остатък от Рим- е тук.
И какво ще ги спре по нататък, ако тя рухне? Ами нищо.
По нататък са прабългарите на Тервел, зад Дунава аварите, още по- на север моравците и поляните, маджарите са още някъде из степите, а на севери запад разни алемани, готи, шваби, франки и т.н. Италия след Рим е в руини- разпореждат се разни дребни феодали.
И така в Европа държави няма; има само племена. А това значи, че задачата на арабите е максимално проста. Трябва само да се превземе Константинапал и да се сломи Византия. Интересно, че още един човек е осъзнал тази ситуация. Варваринът Тервел. Един от заклетите врагове на Византия. И взема нестандартното решение: Изпраща конницата в помощ на обсадения Константинопол. Това до голяма степен решава изхода от сражението. Останалото го знаем.
По съвсем различен начин е постъпил 700 години по- късно Иван Александър. Резултатът също е известен. |
]
Re: Гневът на великия кан от radi_radev19441944 на 31.07.2008 @ 01:45:38 (Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | В историята на европейските нации този момент е отбелязан с подобаваща сериозност. Доколкото ми е известно дори е разискван въпроса да бъде издигнат паметник на Тервел в Брюксел /но не съм много сигурен/. Защото там са наясно, че може би /напълно е допустимо/ без това негово участие сега Европа можеше да има съвсем друг облик /вероятно разкрасена с джамии/ и съществуващите в момента държави и нации изобщо нямаше да ги има.
Защото ние в своето патриотарско заслепение изобщо не можем да преценим факта, че Византия- една на практика имагинерна държава, без собствена народност след претопяването на римляните /глупост е това да твърдим, че византийците са гърци/-
в своята история е не само противник на северните си съсети, но е носител на гръкоримската /европейската/ цивилизация и буфер за нашествията откъм Азия. И в един момент този буфер се срутва / не без помощта на Иван Александър/. Шансът е, че по това време в Европа вече има създадени достатъчно могъщи държави: Австрия, Франция, Испания, Полша, които оказват съпротива...
През 1680 година край Виена се състои едно колосално сражение с участието на австрийски и полски войски и османското нашествие е спряно. Също като онова край Константинопол 950 години преди това. Само че ние си затрихме благополучно своите 500 години от историята. За съжаление не е бил Тервел, а Иван Александър.
|
]
Re: Гневът на великия кан от VOINOV на 31.07.2008 @ 07:41:00 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Напълно си прав за Тервел, Ради!
А за Византийската империя - тя наистана е конгломерат, амалгама от стотици народности и племенни групи (както и османската империя десетилетия по-късно, в която присъстват плюс вс.други и славяни, дори и немски пленници, които по-късно са приели исляма) ..., които са обединени от обща религия и общ официален език. Дори и императорите са с различна народност, от "арменец"... до "македонец"... и т.н., така, че дали са точно гърци е друг въпрос.
Спомням си, че още като дете бях фен на "Звездите на Егера" - крепостта дето е спряла османското нашествие на запад и да не забравя пан Волдиовски на Мичкевич... Ами че то почти си стана разказ... само още малко му трябва...
Благодаря!
Поздрав!
Войнов |
]
Re: Гневът на великия кан от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.07.2008 @ 23:06:35 (Профил | Изпрати бележка) | Колко пъти си казвам, че трябва канът да възкръсне и отново да въведе законите си!!!
Войнов, благодаря за интересно поднесеното четиво!
Хвала!
:-) |
]
Re: Гневът на великия кан от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.07.2008 @ 23:20:17 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш, че по история не съм добра...
Но много обичам да чета за Цар Симеон Велики...
И за Стамболов...
Ето ти поле за действие от мен :-)))
И предварително благодаря! |
]
]
]
]
Re: Гневът на великия кан от esperanca (medina@dir.bg) на 30.07.2008 @ 22:44:55 (Профил | Изпрати бележка) | Като дъщеря на Крум зная , че най-трудно се приготвя трапеза за неприятелите. |
Re: Кон. от regulus на 30.07.2008 @ 20:33:37 (Профил | Изпрати бележка) | Гневът на Кана...
Мисля обаче, че българите не принасят човешки жертви!!! Както и траките (въпреки разпространените приказки!).
Да не забравяме, че Крум е македонец - затова и толкова гневлив е! Кои други на умрял кон нож вадят? :))
Поздрави! |
]
Re: Amicitia graeca. от regulus на 30.07.2008 @ 21:03:54 (Профил | Изпрати бележка) | Припомнях, с неизвинима шеговитост :(, че Крум произхожда от днешна Македония (може би и затова най-после присъединява я към страната?)!
Като знам аз как се ядосвам на такива "гръцки приятелства", представям си на един Кан ("Кана" всъщност!) какво му е било!..
П.! |
]
]
Re: Панония. от regulus на 31.07.2008 @ 00:36:03 (Профил | Изпрати бележка) | Прощавай, не съм видял одеве!..
Ами родът на Крум дълго време живял е в Панония, под аварски гнет, а после се е преселил на юг, та до Македония днешна - затова и оттам произхожда той самият! Това се опитах да кажа. Но стига раздувки. :)
И пак поздрави! |
]
]
Re: Гневът на великия кан от aureliano (velitod@abv.bg) на 30.07.2008 @ 10:38:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru | с интерес прочетох за крум, когото много уважавам
кан или хан, сподели, моля те, как е правилно и защо
поздрав |
Re: Гневът на великия кан от Pobeditel на 30.07.2008 @ 10:50:28 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за чудесния разказ! Крум е бил наистина един забележителен владетел! |
Re: Гневът на великия кан от VOINOV на 30.07.2008 @ 14:03:08 (Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/ | Той е един от жалоните на българщината... Ако има и други, които са ти направили впечатление и си заслужават подобно отношение, може да кажеш. Целият съм в слух!
Поздрав!
Войнов |
]
Re: Гневът на великия кан от ASTERI на 30.07.2008 @ 12:31:52 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей VOINOV,прочетох с удоволствие и няма да скрия, че изпитах необяснима гордост от тази история.Запитвам се обаче, дали не е време пак да се намеси природата,, за да не погине за историята " Българската държава.ПОЗДРАРАВИ и БРАВО ! |
] | |