автор: sashtata

Когато се почувствам
като табло за обяви –
цяла облепена
със значения и смисли
(а Смисълът е нищозначещ
щом трябва
оазиси да си измислям)
се свивам на кравайче
в шумата от ланшни думи –
таралеж наежил страховете си.
Залъгвам се,
че бягството във себе си
не се брои за бягство
и пътят наобратно
ще е лесен.
После пускам
обява по вятъра:
“Заменям камък с табелка
и надпис в златно,
за зелено листо
с прозорец към слънцето.”